Въведе поредицата от единици и нули в едно поле на другия лаптоп и натисна „Ентър“. Кодът моментално се превърна в текст, който накара Скарпета да затаи дъх — всъщност направо тръпки я побиха.
Там пишеше „Калигула“.
— Това не е ли онзи римски император, който запалил Рим? — попита Марино.
— Онзи е Нерон — каза Скарпета. — Калигула обаче е бил по-лош и от него. Той е може би най-откаченият, покварен и садистичен император в историята на Римската империя.
— В момента — каза Луси — чакам да бъдат заобиколени името и паролата. С прости думи, направих фалшиво копие на този сайт и на информацията от „БиоГраф“ устройството, така че програмите на моя сървър да могат да ни помогнат.
— Мисля, че гледах някакъв филм за него — рече Марино. — Той правел секс със сестрите си и живял в двореца с коня си или нещо такова. Може и с коня да е правил секс. Грозен копелдак. Мисля, че е бил уродлив.
— Доста смразяващо име за уебсайт — каза Скарпета.
— Хайде де! — Луси нямаше търпение, докато програмите работеха незабележимо, за да й дадат достъп до онова, което искаше.
— Казах ти да не ходиш дотам и обратно сама — каза Марино на Скарпета. Мислеше си за бомбата, за онова, което бе изпитал тази сутрин на Родмънс Нек. — Когато те дават на живо по телевизията, трябва да имаш охрана. Може би вече няма да възразяваш на това.
Предполагаше, че ако снощи е бил с нея, щеше да усети, че пакетът на „ФедЕкс“ е подозрителен, и нямаше да й позволи да го докосва. Чувстваше се отговорен за нейната сигурност, ревностно се стремеше да я опази, а по ирония на съдбата Скарпета се бе намирала в най-голяма опасност именно с него, и то не чак толкова отдавна.
— „Калигула“ вероятно е името на частен проект. — Луси работеше на другия лаптоп. — Така предполагам.
— Въпросът е какво ни чака сега — каза Марино на Скарпета. — Имам чувството, че някой загрява за нещо. Първо пеещата картичка, която Бентън получи вчера в „Белвю“. После, няма и дванайсет часа по-късно, „ФедЕкс“ бомбата с вуду кукла. Боже, как вонеше! Нямам търпение да чуя какво ще каже Гефнър.
Гефнър беше изследовател на веществени улики в криминалната лаборатория в Куинс.
— Обадих му се по пътя за насам и му казах да хваща микроскопа още в секундата, когато останките от бомбата пристигнат. — Марино дръпна нагоре синия си хартиен ръкав с латексовата ръкавица, за да си погледне часовника. — Сигурно вече ги разглежда. По дяволите, трябва да му се обадим. Вече е почти обяд. Онова чудо миришеше на горещ асфалт, развалени яйца и кучешки лайна, като в някои много гадни случаи на пожар, все едно някой е използвал запалителна течност, за да изгори клозет. Едва не се задавих, а аз трудно повръщам. Плюс кучешка козина. И това да е дело на пациентката на Бентън? Онази кукундрела, която ти се обади в Си Ен Ен? Трудно ми е да си представя, че би могла да направи такова нещо. Лобо и Ан казаха, че изработката наистина си я бива.
Сякаш създаването на бомба, която би могла да откъсне ръката на човек или нещо още по-лошо, бе достойно за похвала.
— Вътре сме — каза Луси.
Черният екран с двоичния код стана тъмносин и по средата му с триизмерни сребристо метални букви се изписа „Калигула“. Шрифтът бе познат. На Скарпета почти й се догади.
— „Готам“ — каза Луси. — Интересно. Шрифтът е „Готам“.
Марино се приближи да види за какво точно говори. Очите му зад предпазните очила бяха зачервени.
— Готам ли? — каза той. — Никъде не виждам Батман.
Екранът подканваше Луси да натисне който и да е клавиш, за да продължи. Но тя не го направи. Бе заинтригувана от шрифта „Готам“ и възможния му смисъл.
— Авторитарен, практичен, известен като професионален шрифт за надписи на обществени места — каза тя. — Санс-серифният стил, който виждате по табели, стени, сгради и върху основния камък на Кулата на свободата на мястото на Световния търговски център. Но причината шрифтът „Готам“ да привлече толкова голямо внимание в последно време е Обама.
— За първи път чувам за шрифт на име „Готам“ — каза Марино. — Но пък, от друга страна, аз не получавам бюлетини за нови шрифтове, нито седмични списания за шрифтове, нито ходя на шибани конгреси за шрифтове.
— „Готам“ е шрифтът, използван от хората на Обама по време на кампанията му — обясни Луси. — А човек трябва да обръща внимание на шрифтовете, колко пъти съм ти го казвала? Те са част от съвременното изследване на документи и ако ги пренебрегнеш, го правиш на свой собствен риск. Това какви са и защо някой би ги избрал за конкретен вид комуникация може да е много показателно и важно.