— И защо на този уебсайт е използван „Готам“? — Скарпета си представяше ясно разписката на „ФедЕкс“ и безупречния, почти съвършен почерк върху нея.
— Не знам, освен че този шрифт би трябвало да внушава надеждност — рече Луси. — Да вдъхва доверие. Подсъзнателно ни кара да приемаме този сайт на сериозно.
— Името „Калигула“ вдъхва всичко друго, но не и доверие — каза Скарпета.
— „Готам“ е популярен — каза Луси. — Изглежда готино. Смята се, че внушава нужните чувства, ако искаш да накараш някого да приеме на сериозно теб, продукта ти, политическия ти кандидат или може би някакъв изследователски проект.
— Или пък един опасен пакет — каза Скарпета, обхваната от внезапен гняв. — Този шрифт изглежда много близък, ако не и съвсем еднакъв с шрифта върху пакета, който получих снощи. Сигурно не си успял да разгледаш кутията, преди да бъде обстреляна с разрушителя? — попита тя Марино.
— Както ти казах, батериите, в които се целеха, бяха точно зад адреса. Ти каза, че на него са те наричали „главен съдебен лекар на Готам Сити“. Ето го пак това споменаване на Готам. Някой друг, освен мен не се ли притеснява, че Хап Джъд е играл във филм за Батман и ебе трупове?
— За какво му е на Хап Джъд да праща на леля Кей тази така наречена „миризлива бомба“? — попита Луси, докато работеше на другия лаптоп.
— Знам ли? Може би тоя извратеняк е убил Хана. Или може да има нещо общо с Тони Дериън, защото е ходил в „Хай Ролър Лейнс“ и вероятно я е виждал, ако не друго. Докторката направи аутопсията на Тони, а някой ден може да й възложат и случая на Хана.
— И затова й праща бомба? Нима по този начин Хап Джъд ще се спаси от залавяне, ако тялото на Хана бъде открито, или кой знае още за какво? — каза Луси, като че ли Скарпета вече не бе в лабораторията с тях. — Не твърдя, че този гадняр не е направил нещо с Хана или не знае къде е.
— Да, той и неговите трупове — рече Марино. — Интересно, знаем, че Тони може да е била мъртва поне два дни, преди да я изхвърлят в парка. Чудя се къде ли се е намирала през това време и как ли се е забавлявал някой с нея. Той сто на сто е оправил онова умряло момиче в хладилника на болницата. Защо иначе ще се бави вътре петнайсет минути и ще излезе само с една ръкавица?
— Да, обаче не мисля, че е оставил бомба за леля Кей с мисълта да я уплаши и да я накара да се откаже от определен случай или два случая, или каквито и да било случаи изобщо. Това е безумно — каза Луси. — А и шрифтът „Готам“ няма нищо общо с Батман.
— Може и да има, ако въпросният човек води някаква извратена игра — възрази Марино.
Мирис на огън и сяра. Скарпета продължаваше да мисли за бомбата. Миризлива бомба, една по-особена разновидност на мръсната бомба. Бомба, която поразява емоциите. Това бе някой, който я познаваше. Някой, който познаваше Бентън. Някой, който познаваше историята им почти толкова добре, колкото и самите те. „Игрички — помисли си тя. — Извратени игрички.“
Луси натисна „Ентър“, надписът „Калигула“ изчезна и бе заменен от:
„Добре дошла, Тони.“
После:
„Искаш ли да синхронизираш данните? Да Не“
Луси отговори с „Да“ и следващото съобщение, което получи, беше:
„Тони, въпросникът ти изостава с три дни. Искаш ли да го попълниш сега? Да Не“
Луси цъкна на „Да“, екранът помръкна и бе заменен от друг:
„Моля, отбележи доколко тези прилагателни описват днешното ти състояние.“
Следваха варианти като „приповдигнат“, „объркан“, „доволен“, „щастлив“, „раздразнителен“, „ядосан“, „въодушевен“, „вдъхновен“ и до всеки от тях имаше петстепенна скала, където 1 означаваше „съвсем малко или изобщо не“, а 5 — „изключително много“.
— Ако Тони е правила това всеки ден — каза Марино, — не трябва ли да се е съхранявало на лаптопа й? Може би затова той липсва?
— Не, информацията не е била на лаптопа й. Всичко, което виждаш, се намира на сървъра на уебсайта — обясни Луси.
— Но тя е свързвала часовника към лаптопа — каза Марино.
— Да. За да ъплоудне информацията и да го зареди — отвърна Луси. — Тони не е използвала данните, събирани от това устройство, така че няма причина те да стоят на лаптопа й. Те не само биха били безполезни за нея, но и не е разполагала с нужния софтуер, който да ги обобщи, да ги сортира, да им придаде смисъл.