На екрана се появяваха още въпроси и Луси им отговаряше, защото искаше да види какво ще стане. Навсякъде посочваше „съвсем малко или изобщо не“. Ако Скарпета попълваше отговорите, в момента би дала максимална оценка на емоциите си.
— Не знам — каза Марино. — Не мога да си избия от главата мисълта, че този проект „Калигула“ вероятно е в състояние да обясни защо някой е влязъл в апартамента й и е взел лаптопа, телефона и кой знае още какво. — Защитните му очила се обърнаха към Скарпета. — Не знаем дали на записа от охранителната камера е Тони, тук си права. Не можем да го твърдим само защото жената носи палто, което прилича на нейното. Едва ли ще ти е особено трудно да минеш за нея, ако си със същия ръст и носиш подобни маратонки. Тя не е била дребна. Била е слаба, но висока. Около метър и осемдесет, нали? Не виждам как е възможно жената, влязла в сградата в сряда вечерта около шест без петнайсет и излязла в седем, да е била тя. Ти смяташ, че е мъртва от вторник. А сега този „Калигула“ ни казва може би същото. Тя не е попълвала въпросника си от три дни.
— Ако е вярно, че някой се е престорил на нея за пред камерите — каза Луси, — трябва да е разполагал с палтото й или с някое много подобно на него, а също и с ключовете за апартамента й.
— Тя беше мъртва поне от трийсет и шест часа — каза Скарпета. — Ако ключовете за апартамента са били в джоба й и убиецът е знаел къде живее, не би било трудно да ги вземе, да отиде там, да прибере каквото иска, а после да върне ключовете в джоба й, преди да изхвърли трупа в парка. Може да е взел и палтото й. Може тя да го е носила при последното си излизане. Това би обяснило защо не е била топло облечена, когато са я открили. Може би някоя от дрехите й е липсвала.
— Това са много усилия и голям риск — каза Луси. — Някой не е планирал добре нещата. Изглежда, че всичко е замислено след престъплението, а не преди него. Може би е по-скоро импулсивно убийство и тя е познавала убиеца си.
— Ако е общувала с него по телефона или лаптопа, може би това е причината те да липсват. — Марино упорито не изоставяше темата. — Есемеси, съхранявани на телефона й. Може да откриеш нещо и в имейла й. Може да е писала на тия хора от „Калигула“ или на компютъра й да има разни уличаващи документи.
— Тогава защо ще оставят устройството на тялото й? — попита Луси. — Защо ще поемат риска някой да направи онова, което правим ние в момента?
— Възможно е убиецът да е искал компютъра и телефона й — каза Скарпета. — Но това не означава, че е имало някаква конкретна причина. Може би именно поради липсата на причина часовникът е оставен на тялото й.
— Винаги има причина — възрази Марино.
— Не и такава, за каквато говориш ти, защото в случая и престъплението може да не е такова, за каквото говориш ти — каза Скарпета и се сети за своето блекбъри.
Замисли се пак за мотива за кражбата. Имаше чувството, че може и да греши относно причината, поради която Карли Криспин е искала блекбърито, че не е било само заради онова, което й каза, докато вървяха покрай площад „Колумб“ след излизането си от Си Ен Ен: „Бас държа, че можеш да уговориш всекиго, при връзките, които имаш“. Сякаш намекваше, че тя не би имала проблем в намирането на гости за телевизионното си шоу, ако води такова, и Скарпета бе видяла в тези думи мотив за кражбата на смартфона. Карли искаше информация, искаше нейните връзки и може би наистина бе свила снимките на местопрестъплението, когато й се бе удала възможност. Но ако блекбърито не е било предназначено за Карли или Ейджи, а за някой друг? За някой коварен и зъл. За последно смартфонът й се бе намирал у Ейджи и може би той е трябвало да го предаде на трети човек, ако не се беше самоубил.
— Убийците, които се връщат на местопрестъплението, невинаги го правят, защото са параноици и се опитват да прикрият следите си — обясни Скарпета. — Понякога искат да преживеят отново акта на насилие, който им е доставил наслада. В случая с Тони Дериън мотивът може да е повече от един. Телефонът и лаптопът й са сувенири, а също така и средство някой друг да се представи за нея, преди тялото й да бъде открито, да ни заблуди относно времето на убийството, като прати есемес от нейно име на майка й около осем вечерта в сряда. Манипулации, игри и фантазии, движени от емоционални мотиви, сексуални мотиви, садистични мотиви. Които са се преплели, за да създадат зловеща дисхармония. Като много неща в живота. Тук не става дума само за една причина.
Луси довърши въпросите за настроението и на екрана се появи бутон „Изпрати“. Тя цъкна на него и получи потвърждение, че попълнената форма е успешно изпратена на сайта за преглед. „За преглед от кого?“, зачуди се Скарпета. От спонсор на проучването, който бе психолог, психиатър, невролог, сътрудник на проекта? Кой би могъл да знае? Но трябваше да е повече от един човек. Може би цяла група. Тези невидими спонсори можеха да са кои ли не и да се намират къде ли не, и се занимаваха с проект, който явно имаше за цел да прави предвиждания за човешкото поведение, които биха се оказали полезни за някого.