— Количество кислород в кръвта ли? Сигурно бъркаш — каза Скарпета.
— В момента ми е пред очите — отвърна Луси. — Стотици хиляди резултати. Количеството кислород в кръвта, измервано на всеки петнайсет секунди.
— Не виждам как е възможно това — каза Скарпета. — Къде е сензорът? Не можеш да измериш кислорода в кръвта без някакъв вид сензор. Обикновено се слага на някой пръст, а понякога и на меката част на ухото. Трябва да е някоя тънка част от човешкото тяло, за да може светлината да мине през плътта. Светлина, състояща се от червени и инфрачервени вълни, която определя процента на кислородна сатурация в кръвта ти.
— Този „БиоГраф“ има блутут — каза Луси. — Така че може и сензорът да е с блутут.
— Безжичен или не, трябва да има някакъв сензор, регистриращ показанията, които виждаме — отвърна Скарпета. — Сензор, който тя е носила непрекъснато.
Червена лазерна точка се движеше по имената, местата и свързващите ги линии на дървовидната графика, изпълнила плоския екран.
— Представете си следното: мосю Шандон, бащата, вече не е на власт. — Бентън държеше лазерната показалка и сочеше какво има предвид. — Всички връзки на фамилията са разпилени. Той и много от главните му помощници са в затвора. Истинският наследник, братът на Жан-Батист, е мъртъв. И пазителите на закона до голяма степен са насочили вниманието си към други международни проблеми. Ал Кайда, Иран, Северна Корея, глобалната икономическа катастрофа. Жан-Батист, оцелелият син, се възползва от тази възможност, за да вземе властта, да започне живота си отначало и този път да го направи по-добре.
— Не разбирам как ще стане — каза О’Дел. — Той е луд.
— Не е луд — каза Бентън. — Той е страшно интелигентен, със силна интуиция и за известно време интелектът му може да надвие неговите натрапчиви импулси, неговите мании. Въпросът е колко дълго може да продължава това.
— Изобщо не съм съгласен — каза О’Дел на Бентън. — Този човек да бъде мафиотски бос? Че той не може да излезе пред хората, без да си надене торба на главата. Той е международен престъпник, издирван от Интерпол, освен това е деформиран, урод.
— Можете да не се съгласявате колкото си щете. Вие не го познавате — каза Бентън.
— Той има генетично заболяване — продължи О’Дел, — не си спомням как се казваше…
— Вродена универсална хипертрихоза — обади се Марти Лание. — Хората, страдащи от тази много рядка болест, имат косми, фини като бебешки мъх, по цялото тяло, включително по места, които обикновено не са окосмени или са слабо окосмени. Челото, дланите, лактите. Това може да е придружено и от други дефекти, като например гингивална хиперплазия: дребни зъби с големи разстояния между тях.
— Както казах, урод. Прилича на проклет върколак — повтори О’Дел. — Хората с тази болест вероятно са причината за възникването на легендата.
— Той не е върколак, а болестта му не е нещо, излязло от разказ на ужасите. Не е легенда. Съвсем истинска е — каза Бентън.
— Не знаем колко точно случая има в целия свят — добави Лание. — Съобщено е може би за петдесет или сто.
— „Съобщено“ е ключовата дума тук — каза унило Джейми Бъргър. — Не можеш да преброиш случаите, ако не е съобщено за тях, а вие разбирате защо хипертрихозата предизвиква силно негативни асоциации и заклеймяване, кара хората да си мислят, че болният е чудовище, злодей.
— И тогава се отнасят с него по съответния начин и може наистина да го направят такъв — добави Лание.
— Семействата криели страдащите от това заболяване и Жан-Батист не бил изключение — продължи Бентън. — Той израснал в едно мазе, на практика подземна тъмница, без никакви прозорци, във фамилната къща на Шандон на остров Сен Луи в Париж. Възможно е гените, наследени от Жан-Батист, да идват от един мъж, живял в средата на шестнайсети век, който бил роден с косми по цялото тяло. Още като дете го представили на крал Анри Втори и той го оставил в двореца като някаква рядкост, нещо забавно, кажи-речи домашен любимец. Та този мъж се оженил за французойка и няколко от децата им наследили заболяването. Смята се, че в края на деветнайсети век един от техните наследници се сродил чрез брак с фамилията Шандон, и сто години по-късно този рецесивен ген се оказал доминантен у Жан-Батист.