— Мислите ли, че Жан-Батист може да знае?
— Какво да знае? — Гневът на Бентън изригна. — Че Ейджи се е погрижил да бъда откъснат от живота си, след което за награда съм бил отбягван от ФБР, и че е получил тази възможност благодарение на Шандон?
В конферентната зала се възцари тишина.
— Питате дали мисля, че е срещнал Жан-Батист, че са се запознали по някакъв начин? Да — каза Бентън. — Ейджи с неговите амбиции би копнял да поговори с едно така наречено чудовище като Жан-Батист Шандон. Би бил заинтригуван от него, дори и да не знае кой е — ако приемем, че в случая онзи е използвал друга самоличност. Щеше да го привлече психопатията на Жан-Батист, злото, излъчващо се от него, и това би било най-голямата шибана грешка в целия шибан живот на Уорнър Ейджи.
— Очевидно — каза Лание след кратко мълчание. — След като в момента е в моргата.
— Хотел „Елизиум“ се намира много близо до къщата на Стар на Парк авеню. — Бъргър бе спокойна. Прекалено спокойна. — Само на три или четири пресечки. Излизаш от хотела и за пет-десет минути можеш да стигнеш дотам.
Стокман заработи на клавиатурата и върху плоския екран се появиха хотел „Елизиум“ и „Къщата на Стар“ — най-новите разклонения на дървото.
— Трябва да сложите и името на Луси Фаринели — каза Бъргър. — Което означава, че трябва да добавите и моето. Не само защото разследвам изчезването на Хана и съм разпитвала съпруга й и Хап Джъд, а и защото съм свързана с Луси. Тя беше клиентка на Руп Стар. И то в продължение на повече от десет години. Трудно ми е да си представя, че никога не се е срещала с Хана, а може би и с Боби.
Бентън не знаеше за какво говори тя, нито пък откъде черпи информацията си. Втренчи се в очите й с ням въпрос, защото не искаше да го зададе на глас, и получи в отговор продължителен поглед. Не. Луси не й бе казала. Бъргър бе разбрала по някакъв друг начин.
— Снимки — каза Бъргър към всички. — Подвързани с кожа албуми в стаята за редки книги на Руп Стар. Приеми и вечери с клиенти през годините. Тя е в един от албумите. Луси имам предвид.
— Кога разбра това? — попита Бентън.
— Преди три седмици.
Щом бе знаела толкова отдавна, значи внезапната промяна в поведението й се дължеше на нещо друго. Бонел й бе съобщила по телефона някаква друга информация, още по-обезпокоителна.
— Хиляда деветстотин деветдесет и шеста. Тя е била на двайсет, още в колежа. Не съм виждала нейни снимки в никой друг албум, може би защото след завършването си е станала агент на ФБР и много е внимавала с появите си на големи приеми и вечери, и със сигурност не е позволявала да я снимат — продължи Бъргър. — Както знаете, след като съпругът на Хана, Боби, съобщи за изчезването й, поискахме разрешение да вземем нейни лични вещи, нейна ДНК, от къщата на Парк авеню, а аз пожелах да говоря с него.
— Той е бил във Флорида, когато Хана е изчезнала, нали? — каза О’Дел.
— Вечерта, когато тя не се прибрала от ресторанта — каза Бъргър, — Боби е бил в апартамента им в Северен Маями Бийч. Това се потвърждава от имейлите, пратени от IP адреса на компютъра в жилището, както и от телефонните разговори и от чистачката Роузи. Тя беше разпитана. Аз самата говорих с нея по телефона и тя потвърди, че Боби е бил там вечерта на двайсет и шести ноември, точно преди Деня на благодарността.
— Сигурни ли сте, че именно Боби е пращал имейлите и е водил телефонните разговори? — попита Лание. — Откъде знаете, че не го е направила чистачката Роузи и не лъже, за да защити шефа си?
— Нямам достатъчно основания да го поставя под наблюдение, след като нищо не говори за криминално деяние от негова страна — каза Бъргър, без да променя интонацията си. — Дали това значи, че му вярвам? Аз не вярвам на никого.
— Знаем ли какво съдържа завещанието на Хана? — попита Лание.
— Тя е единственото дете на Руп Стар и когато той умря миналия май, остави всичко на нея — отговори Бъргър. — Скоро след това тя промени своето завещание. Ако умре, всичко отива в една фондация.
— Значи е отрязала Боби. Това не ви ли се струва малко необичайно? — рече Стокман.
— Най-доброто предбрачно споразумение е да се погрижиш половинката ти да не може да извлече полза, като те предаде или убие — каза Бъргър. — А и въпросът е спорен. На Хана Стар са й останали няколко милиона и куп дългове. Предполага се, че е изгубила почти всичко на борсата и във финансови пирамиди през септември.
— Вероятно сега се намира на някоя яхта в Средиземно море или й правят маникюр в Кан или Монте Карло — каза Лание. — Значи Боби не получава нищо. Какво беше впечатлението ви от него? Като изключим естествената ви склонност да не се доверявате на никого.