— Кои „ни“?
— Марино беше с мен. Боби ни предложи да разгледаме фотоалбумите, защото Руп имал навика да забавлява новите си клиенти в къщата и това било по-скоро ритуал на посвещение, отколкото покана. Ако не дойдеш на вечеря, не те взимал. Искал да има лична връзка с клиентите си и очевидно имал.
— Видяла си снимката на Луси от деветдесет и шеста — каза Бентън. Можеше само да си представя как се чувства Бъргър. — Марино също ли я видя?
— Аз я познах на снимката. Марино не беше в библиотеката с мен, когато я открих. Не я е видял.
— Попита ли Боби за това? — Бентън не искаше да я пита защо е скрила информацията от Марино. Подозираше, че знае. Бъргър се бе надявала, че Луси ще й каже истината, че няма да й се налага да поставя въпроса пред нея. Но явно Луси не го бе направила.
— Не съм показвала снимката на Боби, нито съм споменавала за нея — каза Бъргър. — Той не може да е познавал Луси по онова време. Хана и Боби са заедно от няма и две години.
— Това не означава, че не знае за Луси — каза Бентън. — Хана може да му е споменала нещо. Бих се изненадал, ако не го е направила. Джейми, когато беше в библиотеката, ти сама ли взе този албум от полицата? Руп Стар сигурно е имал десетки.
— И то много десетки — каза тя. — Боби сложи купчина албуми на масата пред мен.
— Възможно ли е да е искал да откриеш снимката на Луси? — Бентън отново имаше едно от своите предчувствия. Нещо го човъркаше отвътре и му пращаше предупредителни сигнали.
— Той ги остави на масата и излезе от библиотеката — отвърна Бъргър.
Игра. При това жестока, ако Боби го бе направил умишлено, помисли си Бентън. Ако бе знаел за личния живот на Бъргър, би трябвало да е наясно, че тя ще се разстрои да разбере, че нейната партньорка, съдебният компютърен експерт, е била в къщата на Стар, общувала е с всички тези хора и не й е казала нищо за това.
— Ако не възразявате, че питам — каза Лание на Бъргър, — защо сте позволили на Луси да извършва компютърната част от разследването, след като е имала връзки с предполагаемата жертва? Всъщност с цялото семейство Стар.
Бъргър не отговори веднага. После каза:
— Чаках тя да ми даде обяснение.
— И какво беше обяснението? — попита Лание.
— Още го чакам.
— Ясно. Това може да се окаже проблем по-нататък, когато нещата стигнат до съда — каза Стокман.
— Аз и сега го смятам за проблем. — Лицето на Бъргър бе сурово. — Много по-голям проблем, отколкото мога да опиша.
— Къде е Боби в момента? — попита я Лание, вече с по-мек тон.
— Изглежда, се е върнал тук, в града — каза Бъргър. — Праща имейли на Хана. Праща й ги всеки ден.
— Шибана работа — каза О’Дел.
— Шибана или не, той го прави. Знаем, защото очевидно имаме достъп до пощенската й кутия. Късно снощи той й прати имейл, в който пише, че е чул за някакво развитие по случая и се връща в Ню Йорк рано тази сутрин. Предполагам, че вече е тук.
— Ако не е малоумен, сигурно подозира, че някой преглежда имейлите й. Това ме кара да се чудя дали не го прави заради нас — рече О’Дел.
„Игрички“, помисли си Бентън и безпокойството му се усили.
— Не знам какво подозира той. На пръв поглед изглежда, че се надява Хана да е жива някъде и да чете имейлите му — каза Бъргър. — Предполагам, знае какво съобщиха снощи в „Докладът на Криспин“, че уж в някакво такси били открити нейни косми. И затова се връща в града толкова внезапно.
— Това е все едно да чуе, че е мъртва. Проклети журналисти — каза Стокман. — Готови са на всичко за по-висок рейтинг и пет пари не дават какво причиняват на хората, чийто живот съсипват. — Обърна се към Бентън. — Тя наистина ли е казала това за нас? Имам предвид, за ФБР, че профилирането било отживелица?
Стокман говореше за Скарпета и за новината, която снощи бе на таблото на Си Ен Ен и по целия интернет.
— Мисля, че са я цитирали неправилно — отвърна невъзмутимо Бентън. — Мисля, че е искала да каже, че доброто старо време си е отишло, а и никога не е било чак толкова добро.
21.
Космите бяха дълги и груби, с четири ивици бяло и черно, и изтъняваха до остър връх.
— Можеш да провериш ДНК-то, ако искаш потвърждение на биологичния вид — чуваше се гласът на Гефнър по говорителя на телефона. — Знам една лаборатория в Пенсилвания, „Майтотайпинг Текнолъджис“, която се специализира в определянето на животински видове. Но мога да ти го кажа още отсега, въз основа на това, което виждам. Класически вълк. Прериен вълк, подвид на сивия вълк.