— Засега не смятаме апартамента за местопрестъпление.
— Интересно защо го изключвате напълно и решавате, че той няма никаква връзка. Откъде знаете, че убиецът не е човек, когото е познавала? Човек, който е идвал в дома й?
— Тя не е била убита вкъщи и няма никакви следи от проникване с взлом, кражба или ровичкане из вещите й. — Каза го все едно говори на пресконференция.
— Виж какво, говориш с друго ченге, а не с шибаните медии — рече Марино.
— Единственото необичайно е, че липсват лаптопът и джиесемът. И може би чантичката и портмонето й. Добре, съгласна съм, че трябва да изясним това — каза Бонел вече малко по-дружелюбно. — Ще се заемем с подробностите по-късно, когато Джейми Бъргър се върне и можем да се съберем на съвещание.
— Струва ми се, че би трябвало да се притеснявате повече за апартамента на Тони, за това, че някой може да е проникнал в него и да е отнесъл липсващите вещи. — Марино не смяташе да се отказва.
— Нямаме причина да мислим, че тя самата не ги е занесла някъде. — Бонел определено знаеше нещо, но нямаше да му го каже по телефона. — Например може да си е носила джиесема, докато е тичала в парка снощи, и убиецът да го е взел. Може, когато е излязла да тича, да е тръгнала от друго място — от дома на някоя приятелка или приятел. Трудно е да се каже кога е била за последно в апартамента си. Трудно е да се кажат доста неща.
— Говорили ли сте със свидетели?
— А вие какво си мислите, че правя? Че се размотавам из мола? — Тя също започваше да се вбесява.
— Например тук, в сградата — каза Марино. Настъпи пауза, която той изтълкува като нежелание от нейна страна да му отговори, затова добави: — Ще предам всичко това на Бъргър веднага щом свърша разговора си с вас. Предлагам да ми съобщите всички подробности, за да не се налага да й казвам, че съм имал проблеми със сътрудничеството ви.
— Ние двете никога не сме имали проблеми със сътрудничеството.
— Чудесно. Нека си остане така и занапред. Попитах ви нещо. С кого сте говорили?
— С двама свидетели — рече Бонел. — Един мъж, който живее на нейния етаж, казва, че я видял да се прибира вчера късно следобед. Тъкмо се бил върнал от работа и тръгвал към фитнеса, когато видял Тони да се качва по стълбите. Отключила вратата на апартамента си, докато вървял по коридора.
— В посока към нея ли?
— Има стълбища и в двата края на коридора. Той ползвал стълбището до своя апартамент, а не онова до нейния.
— Значи казвате, че не се е приближил, не я е разгледал добре?
— Ще обсъдим подробностите по-късно. Може би като говорите с Джейми, ще й кажете, че трябва да се съберем на съвещание — отвърна Бонел.
— Трябва да ми дадете подробностите сега. Приемете го като непряко указание от нея — рече Марино. — Опитвам се да си представя онова, което ми описахте току-що. Човекът видял Тони от своя край на коридора, от около трийсет метра разстояние. Лично ли разговаряхте с този свидетел?
— „Непряко указание“? Това е нещо ново. Да, лично говорих с него.
— Номерът на апартамента му?
— Двеста и десет, през три врати от апартамента на жертвата, отляво. В другия край на коридора.
— Ще се отбия там на излизане — рече Марино и измъкна сгънатия доклад на КИЦ, за да провери кой живее в апартамент 210.
— Не си е вкъщи. Каза ми, че заминава извън града за дълъг уикенд. Носеше два сака и самолетен билет. Мисля, че вървите по грешен път.
— Какво имате предвид? — Проклятие! Какво не му бяха казали?
— Имам предвид, че вашата и моята информация може би се различават — отвърна Бонел. — Опитвам се да ви кажа нещо, да ви дам „непряко указание“, както го наричате, но вие не внимавате.
— Вижте какво, хайде аз да ви кажа моята информация и може би вие ще ми кажете вашата. Греъм Турет — прочете Марино от доклада на КИЦ. — Четирийсет и една годишен, архитект. Моята информация се състои от онова, което откривам, когато почна да търся. Нямам представа откъде взимате вие вашата, но май не си правите труда да я търсите.
— Да, именно с Греъм Турет говорих — каза Бонел. Като че ли вече не беше ядосана, по-скоро предпазлива.
— Този Греъм Турет бил ли е близък с Тони? — попита Марино.
— Каза, че не. Каза, че дори не знаел името й, но е сигурен, че я е видял да влиза в апартамента си вчера около шест часа. Каза, че си носела пощата. Нещо, което приличало на писма, списания и някакъв флаер. Не ми харесва да обсъждам всичко това по телефона, а и линиите на изчакване на апарата ми вече побесняват. Трябва да затварям. Когато се върне Джейми, ще се съберем и ще поговорим.