Марино се приближи с шумолене към Скарпета и каза:
— Тя го е носила през цялото време.
— Кое е носила? — попита Скарпета.
— Часовникът и един от онези сензори. — Откритата част от лицето му, между маската и шапката за коса, бе зачервена и той се потеше.
— Извинявай — каза тя на Гефнър. — Съжалявам, върша около двайсет неща едновременно. Какво каза за дявола?
— Има си причина да я наричат дяволско лайно — повтори Гефнър — и може би ще те заинтересува, че се смята, че миризмата на асафетида привлича вълците.
Чуха се стъпки на увити в хартия крака. Луси мина по белите плочки и отиде до една работна станция, провери различни връзки и откачи кабелите на един голям плоскоекранен монитор. После отиде до друга работна станция и направи същото.
— Някой е положил големи усилия да стрие асафетида и нещо, което прилича на асфалт, и да ги смеси с някакво чисто масло, като например гроздово или ленено.
Луси отнесе мониторите до мястото, където седеше Скарпета, и ги постави върху бюрото. Включи ги към един портов хъб, екраните светнаха и по тях се занизаха бавно мъгляви образи, които после станаха отчетливи. Разнесоха се отново шумолящите стъпки на Луси, докато се връщаше към лаптопите си и Марино. Двамата заговориха. Скарпета долови думите „еба ти бавното“ и „неправилно подредени“. Луси беше изнервена.
— Ще използвам газов хроматограф-масов спектрометър. Инфрачервен спектроскоп с трансформация на Фурие. Но какво бих могъл да кажа сега, като съм го видял само под микроскоп? — говореше Гефнър.
По екрана течаха диаграми, карти и скрийншоти. Жизнени показатели, дати, часове. Подвижност и излагане на светлина. Очите на Скарпета се плъзгаха по данните от „БиоГраф“ устройството, после погледна към файла, който току-що бе отворила на компютърния екран. Микроскопски образи: навити сребърни ленти, покрити с ръждиви петна, и нещо, което приличаше на парченца от куршуми.
— Определено има железни стружки — каза Гефнър, — които са лесно разпознаваеми на око и с магнит, а с тях са смесени матовосиви частици, също тежки. Потънаха на дъното на епруветка, пълна с вода. Може би са оловни.
Жизнените показатели на Тони Дериън, местоположението й, климатичните условия, дати и часове, записвани на всеки петнайсет секунди. В два часа и дванайсет минути във вторник, на 16-и декември, бе регистрирана температура двайсет и един градуса по Целзий, интензитет на бялата светлина петстотин лукса, типична осветеност за вътрешни помещения, кислородът в кръвта й е бил деветдесет и девет процента, пулсът — шейсет и четири удара, скоростта на движение — пет крачки, а местоположението — апартаментът й на Второ авеню. Била си е вкъщи, будна и се е разхождала. Ако се приемеше, че именно тя е носила „БиоГраф“ устройството. Скарпета приемаше, че е така.
— Ще проверя резултатите с рентгенова флуоресцентна спектроскопия. Определено има частици кварц, което бих очаквал от стрит асфалт. Докоснах с нажежена волфрамова игла някои частици от кафяво-черния лепкав гъст полутвърд материал, за да видя дали ще се размекне, и той се размекна. Освен това има характерния мирис на асфалт или петрол.
Същото, което бе подушила Скарпета, докато се качваше с асансьора с пакета от „ФедЕкс“. Асафетида и асфалт. Гледаше как диаграмите и картите се нижат бавно по екрана. Следеше движението на Тони Дериън, което я приближаваше към смъртта. В два часа и петнайсет минути на 16-и декември ходът й се ускори, а температурата падна до четири градуса. Влажността беше осемдесет и пет процента, осветлението — осемстотин лукса, североизточен вятър. Тя бе навън, беше студено и облачно, кислородът в кръвта й бе деветдесет и девет процента, а пулсът й започна да се покачва: шейсет и пет, шейсет и седем, седемдесет, осемдесет и пет и нагоре, докато тя се насочваше на запад по Източна 86-а улица със скорост трийсет и три крачки на петнайсет секунди. Тони тичаше.
Същевременно Гефнър обясняваше:
— Виждам нещо, което може да е смлян пипер. Частиците притежават физически свойства и морфологични характеристики на черен, бял и червен пипер. Ще го потвърдя с анализ с газов хроматограф-масов спектрометър. Асафетида, желязо, олово, пипер, асфалт. Съставките на еликсир, който би трябвало да представлява проклятие.
— Или онова, което Марино нарича „миризлива бомба“ — каза Скарпета, докато следеше придвижването на Тони Дериън на запад по Източна 86-а улица.
Тя сви на юг по Парк авеню, кислородът в кръвта й беше деветдесет и девет процента, пулсът — сто двайсет и три удара в минута.