Марино не бе споменал, че Бъргър е извън града. Помисли си, че Бонел е разговаряла с нея, но няма намерение да му казва за какво. Бъргър и Бонел знаеха нещо, което той не знаеше.
— Какъв флаер? — попита Марино.
— От яркорозова хартия. Каза, че го познал отдалеч, защото този ден всички били получили такива — тоест вчера.
— Проверихте ли пощенската кутия на Тони, докато бяхте тук? — попита Марино.
— Домоуправителят я отвори по моя молба — каза Бонел. — За да я отвориш, трябва да имаш ключ. Нейният бил в джоба й, когато са я открили в парка. Ще ви го кажа по следния начин: имаме доста деликатна ситуация.
— Да, знам. Сексуалните убийства в Сентръл Парк обикновено са деликатни ситуации. Видях снимките от местопрестъплението, макар и не благодарение на вас. Трябваше да ги взема от ССМ, от техните следователи на смъртни случаи. Три ключа на ключодържател с късметлийски зарчета, които не се оказали толкова късметлийски.
— Пощенската кутия беше празна, когато я проверих тази сутрин — каза Бонел.
— Имам домашния телефон на този Турет, но не и джиесема му. Може би ще ми пратите координатите му по имейла, за да са ми подръка, ако поискам да говоря с него. — Марино й даде имейл адреса си. — Трябва да погледнем какво е записано на охранителната камера. Предполагам, че има камера отпред на сградата, или на някое друго място наблизо, така че да можем да видим кой е влизал и излизал. Мисля, че е добра идея да говоря с някой от моите сътрудници в КИЦ и да ги помоля да се свържат с камерата в реално време.
— Че защо? — попита тя малко объркано. — Наш полицай дежури там денонощно. Да не би да мислите, че престъпникът ще се върне в жилището й, че то по някакъв начин е свързано с убийството?
— Никога не се знае — рече Марино. — Убийците са странни хора, параноици. Понякога живеят от другата страна на улицата или пък в съседния апартамент. Откъде да знаем? Искам да кажа, че ако КИЦ успее да ни свърже с каквато там мрежа от охранителни камери има наблизо, ще можем лично да направим запис от тях, за да сме сигурни, че някой няма да го изтрие по погрешка. И което е още по-важно, Бъргър ще иска видеозаписа. Ще иска и WAV файла с обаждането на номер 911, разговора с човека, който е открил трупа тази сутрин.
— Не е бил само един — отвърна Бонел. — Няколко души са се обадили — сторило им се, че видели нещо, докато минавали оттам с колите си. А откакто го пуснаха по новините, телефоните ще се скъсат да звънят. Трябва да поговорим. Нека да сме само двамата. То се е видяло, че няма да млъкнете, защо да не поговорим на четири очи?
— Също така трябва да вземем разпечатка на телефонните разговори на Тони и да влезем в имейла й — продължи Марино. — Да се надяваме, че ще има някакво логично обяснение за джиесема и лаптопа, например че ги е оставила у някой приятел. Същото важи за чантичката и портмонето й.
— Както казах, нека да поговорим на четири очи.
— Нали говорим на четири уши. — Марино нямаше да позволи на Бонел да командва. — Може би ще се появи някой, който ще каже, че Тони му е била на гости, излязла е да тича и не се е върнала. Ако намерим лаптопа и джиесема й и чантичката и портмонето й, може да се почувствам малко по-добре. Защото в момента не се чувствам никак добре. Случайно да сте забелязали снимката й на масичката до входната врата? — Марино излезе в антрето и взе снимката. — Тя тича в състезание, носи номер триста четирийсет и три. Има още няколко такива в банята.
— Какво искате да кажете?
— На никоя от снимките не носи слушалки или айпод. В апартамента й също не открих нищо, което да прилича на айпод или уокмен.
— Е, и?
— Говоря за опасността от това да си набиеш нещо в ума — каза Марино. — Маратонците, хората, участващи в надбягвания, не бива да слушат музика. Забранено им е. Когато живеех в Чарлстън, публикуваха това на първа страница на вестниците по време на Маратона на морските пехотинци. Заплашваха да дисквалифицират бегачите, ако се появят със слушалки.
— Не разбирам.
— Ако някой се промъкне зад теб, за да те цапардоса по главата, може би ще имаш по-добър шанс да го чуеш, ако не си надул музиката до дупка. А както изглежда, Тони Дериън не е слушала музика, докато е тичала. Въпреки това някой е успял да се приближи изотзад и да я прасне по главата, без тя дори да се обърне. Това изобщо ли не ви смущава?
— Възможно е убиецът да я е нападнал отпред и тя да се е обърнала или навела, за да предпази лицето си — рече Бонел. — А и не е била ударена точно по тила, а малко вляво, зад ухото. Така че може да е започнала да се обръща, реагирала е, но е било прекалено късно. Може би си правите разни допускания, защото ви липсва информация.