Скарпета сви надясно по Първо авеню и мина покрай болничния център „Белвю“ — отиваше в офиса си, където трябваше да се срещне с Бентън. Главният вход на сградата щеше да е заключен, затова тя сви пак надясно по 30-а улица и видя, че металната врата на един от гаражите е вдигната и оттам се лее светлина. Вътре имаше бял ван с работещ двигател, задната му врата бе отворена, но наоколо не се виждаше никой. Тя използва магнитната си карта, за да отвори вътрешната врата в горния край на рампата, и щом се озова в познатата обстановка от бели и синьо-зелени плочки, чу музика. Мелодичен рок. Сигурно Файлийн бе дежурна. Но за нея не бе характерно да оставя вратата на гаража отворена.
Скарпета мина покрай кантара и тръгна към офиса на моргата. Нямаше никого. Столът пред плексигласовата преграда бе завъртян на една страна, радиото на Файлийн бе на пода, якето й с надпис „ССМ охрана“ висеше на закачалката на вратата. Скарпета чу стъпки и един пазач в тъмносиня униформа се появи откъм редицата шкафчета — вероятно бе ходил до тоалетната.
— Вратата на гаража е отворена — каза му тя.
Не му знаеше името, не го беше виждала досега.
— Доставка — отвърна той и нещо в него й се стори познато.
— Откъде?
— Някаква жена, блъсната от автобус в Харлем.
Беше слаб, но атлетичен, с бледи ръце с издути вени. Кичурчета черна коса, фина като на бебе, се подаваха изпод шапката му. Очите му бяха скрити зад очила със сиви стъкла. Лицето му бе гладко избръснато, зъбите му — твърде бели и равни, вероятно протези, само дето бе много млад за протези. Изглеждаше неспокоен, развълнуван или нервен и на Скарпета й мина през ума, че може би не му харесва да работи в моргата нощем. Може да бе нает временно. С влошаването на икономиката ставаше все по-трудно да се набира персонал, а когато бюджетът ти е жестоко орязан, е по-практично да използваш нещатни работници. Освен това много от хората в момента бяха в болнични заради грипа. Разпокъсани мисли прелитаха през ума й и изведнъж тя усети как настръхва. Устата й пресъхна и тя се обърна да побегне, но той я сграбчи за ръката. Чантите се изхлузиха от рамото й, докато се бореше, а мъжът с неподозирана сила я повлече към гаража, където бе паркиран белият ван с отворена задна врата и работещ двигател.
Звуците, които издаваше Скарпета, не бяха членоразделни, бяха твърде примитивни, за да са думи или мисли, по-скоро бяха панически вопли. Тя се мъчеше да се изтръгне, да се освободи от оплелите я ремъци на чантите, риташе и се дърпаше. Мъжът блъсна вратата, през която бе влязла току-що, и тя избумтя в стената с такава сила, че прозвуча като удар на чук в тухла. Дългият калъф с електронния нос някак си се запъна хоризонтално на вратата и Скарпета отначало реши, че именно затова мъжът я пусна и се свлече в краката й. Кръв потече по рампата. Бентън излезе иззад белия ван с карабина в ръка и изтича до нея, насочил оръжието към мъжа, докато тя отстъпваше от неподвижното лежащо тяло.
Кръв шуртеше от дупка в челото на непознатия. Изходната рана бе на тила му и рамката на вратата бе опръскана в червено само на сантиметри от мястото, където Скарпета се намираше преди миг. Тя усети хладна влага по лицето и врата си и избърса оттам кръв и парченца мозък. После пусна чантите на пода от бели плочки. В същия момент в гаража влезе жена. Държеше пистолет с насочено нагоре дуло, с две ръце. Щом се приближи, сведе оръжието.
— Готов е — каза жената и Скарпета разбра, че май още някой е бил застрелян току-що. — Подкрепленията идват.
— Увери се, че тук е чисто — каза Бентън на жената, като прекрачи тялото и кръвта по рампата. — Аз ще проверя вътре. — Докато очите му шареха насам-натам, попита Скарпета: — Има ли още някой? Знаеш ли дали вътре има още някой?
— Как е възможно! — промълви тя.
— Стой близо до мен — каза й Бентън.
Тръгна пред нея: проверяваше коридорите, влезе в офиса на моргата, отвори с ритник вратите на мъжката и женската тоалетна. Непрекъснато питаше Скарпета дали е добре. Каза, че в къщата на Стар имало вещи, дрехи, шапки, подобни на униформите на охраната на ССМ. Били в една стая в мазето и това, изглежда, било част от плана. Повтаряше, че е било част от плана той да дойде тук за нея и че може би фактът, че Бъргър е отишла да го търси, го е подтикнал към действие. Той винаги бил имал начини да знае кой къде е и къде не е, продължаваше Бентън, не спираше да говори за него и през минута я питаше дали е добре, дали не е ранена.