Жан-Батист Шандон бе мъртъв и Скарпета знаеше, че това е той. ДНК-то не грешеше и тя можеше да е спокойна, че той никога вече няма да я причаква на пейка в парка или в моргата, или в някоя къща, или където и да било. Хап Джъд бе мъртъв и независимо колко добре бе планирал извратените си занимания и престъпленията си, бе успял да остави сериозна ДНК следа: върху часовника „БиоГраф“, носен от Тони като част от финансираното от Шандон изследване „Калигула“, в което я бе замесил баща й; във вагината й, защото латексовите ръкавици не са толкова надеждни като презервативите; на червения шал, вързан около врата й; по смачканите хартиени кърпички, които Марино бе прибрал от кошчето й за боклук и които Хап вероятно бе използвал, мислейки, че премахва всякакви следи от апартамента й; както и върху двете книги за истински престъпления, открити в чекмеджето на нощната й масичка. Теорията бе, че на охранителните камери е записан Хап Джъд в последната си роля.
Той облякъл парката на Тони и обул маратонки, подобни на нейните, но допуснал грешка с ръкавиците, защото тя била почнала да носи еднопръсти скиорски ръкавици — онези, които оставила на предната седалка на ламборгинито — и в едната от тях си стоял безжичният пръстов сензор за измерване на кислорода в кръвта. Хап влязъл в сградата на Тони с помощта на ключовете, взети от трупа й, които по-късно върнал, и макар че Скарпета никога нямаше да узнае какво точно си е мислел, подозираше, че целите му са били няколко. Искал е да премахне всички улики, които го свързват с нея, а на джиесема и лаптопа й имаше такива в изобилие. И двете устройства бяха открити в апартамента му в Трибека, заедно с портмонето й и други вещи, включително зарядни, което намекваше, че е прекарвала немалко време с него. Беше му писала стотици есемеси, а той й бе пращал на имейла някои от своите смущаващи сценарии и тя ги бе записала на харддиска си. В есемесите на Хап ясно се подчертаваше, че връзката им трябва да остане в тайна заради неговата известност, и Скарпета се съмняваше, че Тони е имала някаква представа колко извратени са сексуалните фантазии на приятеля й за нея — също колкото нещата, които той пишеше и обичаше да чете.
ФБР продължаваше да издирва хора, които могат да разкажат нещо повече за фамилията Шандон и нейната престъпна мрежа, както и за всичко случило се. Доди Ходж и дезертиралият пехотинец Джеръм Уайлд скоро щяха да се окажат сред десетимата най-търсени престъпници. Карли Криспин, която бе оставила отпечатъците си върху блекбърито на Скарпета, си бе наела известен адвокат и вече не се появяваше по телевизията, а и едва ли щеше да се появи някога, във всеки случай не и по Си Ен Ен. Икономките Роузи и Настя бяха привикани на разпит и се говореше, че ще ексхумират Руп Стар, но Скарпета се надяваше това да не стане, защото не вярваше, че ще има някаква полза, а щеше да е само още една сензация в новините. Бентън й бе казал, че списъкът с действащите лица е дълъг — като се имат предвид негодниците, наети от Шандон — и ще мине известно време, преди да се установи кои от тях са истински, като Фреди Маестро, и кои са просто друг облик на Жан-Батист, като френския филантроп мосю Льокок.
— Браво — похвали Скарпета Мак за работата, която бе свършил.
Прибра резултата в една от найлоновите торбички и двамата с Бентън тръгнаха да се връщат. Вече се смрачаваше. Снегът валеше на ситни снежинки, които бързо се топяха, но поне имаше сняг, както се изрази Бентън и отбеляза, че след като е Коледа, това е някакъв знак.
— За какво? — попита Скарпета. — Че ни пречиства от греховете? Впрочем, можеш да ме държиш за тази ръка, но не посягай към другата.
Подаде му ръката без найлоновия плик, а той натисна звънеца пред „Ту Тръкс“.
— Ако бъдем пречистени от греховете си — каза Бентън, — какво ще ни остане?
— Нищо интересно — отвърна тя, докато ключалката изщракваше. — Всъщност смятам да съгрешавам колкото се може повече, когато се приберем вкъщи довечера. Приеми го като предупреждение, специален агент Уесли.
Горе всички се струпаха в малката кухня, докато Бентън отваряше виното и го разливаше в пластмасови чаши, хубаво кианти за всеки, който можеше да си позволи алкохол. Марино отвори хладилника и извади газирани напитки за Лобо и Дройдън и безалкохолна бира за себе си. Вече се бе появила и Бонел, така че всички решиха, че сега е подходящият момент за тост. Отидоха в мемориалната стая. Скарпета влезе последна, с кошница с пресен хляб.
— Ако ми позволите, искам да ви запозная с една семейна традиция — каза тя. — Хляб на спомените. Майка ми го правеше, когато бях малка, и го наричаше така, защото когато хапнеш от него, трябва да си спомниш нещо важно. Може да е нещо от детството. Може да е от всяко време и всяко място. Затова си помислих да вдигнем тост, да хапнем по залък хляб и да си спомним през какво сме преминали и какви сме били, защото това ни показва и какви сме сега.