— Обикновено когато хората реагират и се опитват да се предпазят, инстинктът им е да вдигнат ръце и тогава получават защитни наранявания — каза Марино. — На снимките от местопрестъплението, които видях, тя няма такива, но още не съм говорил със Скарпета. Когато говорим, ще го потвърдя. Изглежда, сякаш Тони Дериън не е подозирала нищо и изведнъж се е озовала на земята. Това ми се струва малко необичайно за жена, която тича по тъмно и вероятно е свикнала да е нащрек за всичко около себе си, защото тича често и не носи слушалки.
— Да не би да мислите, че е участвала в надбягване? И какво ви кара да мислите, че никога не носи слушалки? Може да е носела и убиецът да й е взел айпода или уокмена.
— Според всичко, което знам за сериозните бегачи, те не носят слушалки, независимо дали са на състезание, или не, особено пък в града. Огледайте се само. Покажете ми някой сериозен бегач в Ню Йорк, който носи слушалки, така че да може да навлезе във велосипедната алея или да го сгази някой разсеян шофьор, или да го нападнат в гръб.
— Вие да не би да сте бегач?
— Вижте, не знам каква е информацията, която имате и явно не желаете да споделите, но информацията, с която съм се сдобил аз чрез взиране в онова, което ми е под носа, гласи, че когато не знаем нищо, трябва да се пазим от прибързани заключения.
— Съгласна съм. Точно това се опитвам да ви внуша, П. Р. Марино.
— Какво означава Л. А.?
— Освен град в Калифорния, нищо. Ако искате да ме наричате по друг начин, освен Бонел или тъпачко, можете да ми викате Ел Ей.
Марино се усмихна. Може би тази жена не бе толкова безнадеждна.
— Виж какво, Ел Ей — каза той. — Смятах след няколко минути да тръгвам към „Хай Ролър Лейнс“. Защо не се срещнем там? Играеш ли боулинг?
— Мисля, че човек трябва да има коефициент на интелигентност под 60, иначе не му дават обувки.
— По-скоро 70. Мен доста ме бива — каза Марино. — Освен това си нося мои обувки.
3.
Скарпета не бе изненадана, че Марино се е опитвал да се свърже с нея. Имаше две съобщения от него на гласовата поща, а преди няколко минути й бе пратил есемес, изпъстрен с типичните му грешки и почти неразгадаеми съкращения, без никакви препинателни знаци или главни букви, освен онези, които блекбърито му поставяше автоматично. Марино още не бе разбрал как се вмъкват символи и интервали, а и най-вероятно изобщо не го беше грижа.
„Бъргър ИГ както зн но върне тази вч иска подр отн Дериън и аз имам нщ да добвя и много въпси пбади се“
Марино й напомняше, че Джейми Бъргър е извън града. Да, на Скарпета това й бе добре известно. Когато Бъргър се върне в Ню Йорк тази вечер, продължаваха йероглифите на Марино, ще очаква да чуе резултатите от аутопсията и всичко, което Скарпета може да знае за уликите, тъй като за случая отговаряше Отделът за сексуални престъпления на Бъргър. Чудесно. Това също нямаше нужда да й го казват. Марино отбелязваше, че има информация и въпроси, затова да му се обади, когато може. Пак чудесно, защото и тя имаше да му казва много неща.
Опита се да му прати отговор, докато вървеше към кабинета си, и за пореден път се подразни от блекбърито, което Луси й бе купила преди две седмици. Това бе мила и щедра изненада, която Скарпета смяташе за троянски кон — нещо, което са дотъркаляли в задния ти двор и което крие само неприятности. Племенницата й бе решила, че Бъргър, Марино, Бентън и Скарпета трябва да притежават същия страхотен свръхмодерен електронен помощник като нея, и се бе нагърбила със задачата да създаде общ сървър, или както го описваше тя, „среда с двупосочно удостоверяване, тройно криптиране на данните и защитна стена“.
Новото устройство бе снабдено с тъчскрийн, камера, джипиес, мултимедиен плейър, безжичен имейл, чат — с други думи, повече възможности, отколкото Скарпета имаше време или желание да усвои. Засега тя не беше в добри дипломатически отношения със своя смартфон и бе сигурна, че този „умен телефон“ е по-умен от нея. Спря, за да набере с палци съобщението на LCD дисплея. Налагаше й се да изтрива и набира отново всеки втори символ, защото, за разлика от Марино, не пращаше съобщения, изобилстващи от грешки:
„Ще се обадя по-късно. Трябва да се срещна с шефа. Имаме проблеми — задръж нещата.“