Само че тя не беше там. Намираше се на носилка пред неръждаемата стоманена врата на хладилника и една санитарка нагласяше синия чаршаф около врата й, чак до брадичката.
— Какво става? — попита Скарпета.
— Имаше малко вълнения горе. Ще я гледат.
— Кой и защо?
— Майката е във фоайето и не иска да си тръгне, без да я види. Не се тревожи. Аз ще имам грижата. — Жената се казваше Рене, на трийсет и няколко, с къдрава черна коса и абаносови очи, и притежаваше истински талант да се оправя със семействата. Щом тя имаше проблем с някое семейство, това не бе дреболия. Рене бе в състояние да тушира почти всяка неприятност.
— Мислех, че бащата я е разпознал — рече Скарпета.
— Той попълни документите, а после му показах снимката, която ми прати ти — това беше точно преди да тръгнеш към бюфета. След няколко минути се появи майката и двамата започнаха да спорят във фоайето, ама сериозно да спорят, и накрая той изфуча навън.
— Разведени ли са?
— Да, и очевидно се мразят. Тя настоява да види тялото и не приема отказ. — Ръцете на Рене в лилави нитрилни ръкавици отместиха кичур влажна коса от челото на мъртвата и прибраха няколко други кичура зад ушите, но така, че шевовете от аутопсията да не се виждат. — Знам, че след минути имаш оперативка. Аз ще се погрижа за това. — Погледна картонената кутия в ръцете на Скарпета. — Та ти дори още не си обядвала! Какво си яла днес? Сигурно нищо, както винаги. Виж се каква си отслабнала! Накрая ще те вземат по погрешка за скелет и ще свършиш в лабораторията по антропология.
— За какво спореха? — попита Скарпета.
— За погребални бюра. Майката иска някакво от Лонг Айланд, а бащата — някакво от Ню Джърси. Майката иска погребение, а бащата — кремация. Караха се за нея. — Тя пак докосна трупа, като че ли той участваше в разговора. — После започнаха да се обвиняват един друг за всичко, което се сетиш. По едно време даже доктор Едисън излезе, такава врява вдигаха.
Доктор Едисън беше главният съдебен лекар и шеф на Скарпета при работата й в града. Все още й бе трудно да свикне да е под чуждо ръководство, след като през по-голямата част от кариерата си или самата тя бе шеф, или работеше на частна практика. Но не би искала да управлява нюйоркската ССМ — не че някога й го бяха предлагали или имаше шанс да го направят. Да управляваш служба от такъв мащаб бе същото като да си кмет на огромен град.
— Е, знаеш как е — каза Скарпета. — Щом има спор, тялото не отива никъде. Задържаме го, докато не получим инструкции от Юридическия отдел. Значи си показала на майката снимката, и после какво?
— Опитах се да й я покажа, но тя изобщо не я погледна. Каза, че иска да види дъщеря си и няма да си тръгне, докато това не стане.
— В чакалнята ли е?
— Там я оставих. Папката с копията от документите е на бюрото ти.
— Благодаря. Ще я погледна, като се кача горе. Ти я вкарай в асансьора, а аз ще поема нещата от другия край — каза Скарпета. — Би ли съобщила на доктор Едисън, че ще пропусна оперативката в три? Впрочем, тя вече е започнала. Да се надяваме, че ще успея да го хвана, преди да си тръгне. Двамата трябва да поговорим за този случай.
— Ще му кажа. — Рене сложи ръце на дръжката на стоманената количка. — Успех тази вечер по телевизията.
— Кажи му, че съм му пратила снимките от местопрестъплението, но до утре няма да мога да продиктувам протокола от аутопсията и да му занеса снимките от нея.
— Видях рекламите на шоуто. Супер са. — Рене още приказваше за телевизията. — Само дето не мога да понасям Карли Криспин и онзи профайлър, как му беше името, който виси там през цялото време. Доктор Ейджи. Писна ми да приказват все за Хана Стар. Обзалагам се, че Карли ще те пита за това.
— Си Ен Ен знаят, че не обсъждам активни случаи.
— Мислиш ли, че е мъртва? Защото аз определено мисля. — Гласът на Рене последва Скарпета в асансьора. — Също като онази от Аруба, как се казваше? Натали? Хората не изчезват без причина — и тя е, че някой е искал да изчезнат.
Бяха обещали на Скарпета. Карли Криспин не би й причинила това, не би посмяла. Скарпета не беше просто някакъв си експерт, външен човек, случаен гост, телевизионно дрънкало, размишляваше тя, докато асансьорът се издигаше. Тя бе старшият съдебномедицински анализатор на Си Ен Ен и твърдо бе заявила на изпълнителния продуцент Алекс Бахта, че няма да обсъжда или дори да намеква за Хана Стар, красивата финансова акула, която сякаш се бе изпарила един ден преди Деня на благодарността. Последната информация за нея бе, че са я видели да се качва в жълто такси на излизане от ресторант в Гринич Вилидж. Ако се бе случило най-лошото, ако тя бе мъртва и тялото й се появеше в Ню Йорк Сити, случаят щеше да е в юрисдикцията на тази служба и току-виж се озовал в ръцете на Скарпета.