Луси намали звука на клипа по YouTube — барабанното соло на Мик Флитууд от „Светът се върти“, концертно изпълнение от 1987-а — и попита по телефона леля си Кей:
— Сега чуваш ли ме? Тук сигналът е доста лош, а и времето с нищо не помага.
— Така е много по-добре. Как се справяш? — Гласът на Скарпета отекваше в челюстта на Луси.
— Засега не съм намерила нищо. Което е странно.
Луси бе отворила три лаптопа „Макбук“ и на екраните им в различни прозорци вървяха новини от Авиационния метеорологичен център, потоци данни от търсения в невронните мрежи1, линкове, предлагащи да я отведат до сайтове, които биха я заинтересували, имейлът на Хана Стар, имейлът на Луси и запис от охранителна камера на актьора Хап Джъд по престилка в моргата на болница „Парк Дженеръл“, преди да стане известен.
— Сигурна ли си за името? — попита тя, докато оглеждаше екраните и умът й прескачаше от едно на друго.
— Знам само какво е щамповано отзад на стоманения капак. — Гласът на Скарпета бе сериозен и забързан. — „БиоГраф“. — Повтори го буква по буква. — И сериен номер. Може би софтуерът на обикновените интернет търсачки не може да го засече. Също като вирусите. Ако не знаеш какво точно търсиш, няма да го намериш.
— Не, това не е като антивирусните програми. Търсачките, които ползвам аз, не са софтуерни, а с отворен код. Не откривам „БиоГраф“, защото го няма в Мрежата. Няма нищо публикувано за него. Нито по форуми, нито в блогове, нито в бази данни, нито никъде.
— Моля те, не използвай хакерски прийоми — рече Скарпета.
— Просто се възползвам от слабостите на операционните системи.
— Тоест ако задната врата на нечий дом е отключена и влезеш, това не е незаконно проникване, така ли?
— Никъде не се споменава за „БиоГраф“, иначе щях да го намеря. — Луси нямаше намерение да подхваща отново стария спор дали целта оправдава средствата.
— Не разбирам как е възможно. Това е много изискан на вид часовник с USB порт. Би трябвало да се зарежда някак, вероятно на докинг станция. Подозирам, че е доста скъп.
— Не го намирам нито като часовник, нито като устройство, нито като нищо. — Луси гледаше течащите по екрана резултати, докато търсачките на невралната мрежа ровеха из безброй ключови думи, текстови линкове, файлови типове, интернет адреси, заглавни тагове, имейли и IP адреси. — Гледам и не виждам нищо, което поне малко да прилича на това, което описваш.
— Трябва да има някакъв начин да разберем какво е.
— Няма. Точно това ти обяснявам — каза Луси. — Не съществува такова нещо като часовник или устройство, или каквото и да било на име „БиоГраф“, което да има дори далечна прилика с носеното от Тони Дериън. Нейният часовник „БиоГраф“ просто не съществува.
— Как така не съществува?
— Ами, не съществува в интернет, в комуникационната мрежа или образно казано, в киберпространството. С друга думи, часовник „БиоГраф“ не съществува виртуално — обясни Луси. — Ако го видя със собствените си очи, може би ще разбера нещо. Особено ако си права, че представлява някакво устройство за събиране на данни.
— Не мога да го взема, преди в лабораторията да приключат с него.
— Мамка му, не им позволявай да се развихрят с отвертките и чуковете!
— Само ще вземат натривки за ДНК, нищо повече. Полицията вече провери за отпечатъци. Няма нищо. Моля те, кажи на Джейми да ми се обади, когато й е удобно. Надявам се, че си прекарвате добре. Съжалявам, че в момента нямам време да си побъбрим.
— Ако я видя, ще й кажа.
— Тя не е ли с теб?
— Първо случаят с Хана Стар, а сега и това. Джейми е малко изтрещяла, има да мисли за куп неща. Ти най-добре би трябвало да знаеш какво е. — Луси не желаеше да обсъжда личния си живот.
— Надявам се, че е прекарала добре рождения си ден.
На Луси не й се говореше за това.
— Какво е времето там?
— Ветровито и студено. И облачно.
1
Модел за обработка на информация, вдъхновен от изучаването на биоелектричните мрежи в мозъка на човека и животните. — Б.пр.