- Нищо ми няма - отвърна тя. - Наистина.
- Господин и госпожо Прайс - продължи конгресменът, - не мога да повярвам на какво станах свидетел. Позволете ми да ви помогна да излезете оттук и да отидете в болница.
Подаде ръка на Мелиса и я изведе от стаята за разпити. Форд ги последва. Качиха се по стълбите и се озоваха в приемната на затвора. Форд се огледа. На всяка стена имаше телевизионен монитор и всички до един предаваха случващото се в двете стаи за разпити, където бяха отведени двамата с Мелиса.
Обърна се назад и видя, че шерифът и хората му ги следват по петите. Всички изглеждаха ужасени.
Форд последва конгресмена в полицейския участък. Чу сирени и пред входа спряха няколко патрулни автомобила. В сградата нахлуха щатски полицаи.
- Те са долу в мазето - каза Бортей. - Погрижете се да конфискувате тези записи като доказателство. Там ще видите какво са направили на тези хора. Вземете показания и от свидетелите. Всички видяха какво става тук! Всички!
Настъпи хаос. Навсякъде се щураха объркани хора. Нахлуха още щатски полицаи, които поеха контрол над сградата и започнаха да конфискуват улики.
Форд се обърна към Бортей.
- Много ви благодаря, господин конгресмен.
- Няма проблем, няма проблем. Аз съм потресен от случило се тук, от отношението към вас.
- Бих искал да ви помоля за една услуга - продължи Форд.
- Готов съм да направя всичко за един честен и почтен гражданин на Аризона! Особено за приятел и поддръжник като вас! Толкова съм ви благодарен за щедрата подкрепа през годините, господин Прайс, и толкова съжалявам...
- Ето каква е услугата: двамата със съпругата ми смятаме, че не е необходимо да постъпваме в болница...
- Непременно трябва да ви прегледат! Погледнете се само! Ухото ви е разкървавено, госпожа Прайс има синина под окото...
- Чуйте причината. Майка ми умира от рак в една калифорнийска болница. Пътувахме натам. Остават ѝ броени часове. Трябва да потеглим незабавно. В болницата ще се погрижат за нас, след като майка ми... - Гласът му заглъхна, сподавен от хлип.
Бортей постави ръка на рамото му в приятелски жест.
- Разбирам, разбирам. Съжалявам за неприятностите ви. Много, много съжалявам. Добре, ето какво ще направим. Ще ви уредя полицейски ескорт до границата на щата. Полицаите ще се свържат с колегите си от Калифорния, които да ви поемат оттам. Така ще стигнете навреме при майка си.
- Това би било чудесно! И ако можем да си получим колата, моля?
Конгресменът се огледа и изкрещя заповед, без да се обръща към никого конкретно:
- Колата на господин Прайс? Къде е? Докарайте я веднага!
Настана суматоха, тъй като няколко души едновременно реагираха на думите му и се втурнаха към вратата, за да изпълнят нареждането му.
- Да се махаме оттук - каза тихо Форд.
- Разбира се - отвърна Мелиса.
Бортей, който продължаваше да държи Мелиса под ръка, си проправи път през тълпата и миг по-късно всички се озоваха на паркинга пред сградата.
Бе тъмна нощ. Десетина патрулни автомобила на щатската полиция на Аризона бяха заобиколили сградата. Отново настъпи суматоха и Форд видя щатските полицаи да извеждат шерифа с белезници.
Миг по-късно пристигна и колата им, шофирана от разтревожен помощник-шериф. Той излезе от нея и връчи ключовете на Форд.
- Задницата ударена ли беше, или това е щета, нанесена от камиона на пътна помощ? - попита Бортей и посочи задната част на автомобила.
- Няма да го правим на въпрос - отвърна Форд и се настани зад волана. Мелиса седна до него. Две патрулни коли с включени светлини ги изведоха от паркинга и поеха по главната улица.
След десет минути вече летяха по междущатската магистрала, ескортирани към границата на щата с Калифорния със скорост сто и четирийсет километра в час.
- Господи, това беше невероятно! - каза Форд и погледна Мелиса. Беше бесен на полицаите, че са я били. Не можеше да повярва, че в Съединените щати се случват подобни неща. - Не мога да повярвам какво са ти направили тези копелета!
- Не се притеснявай - успокои го тя. - Не е толкова зле, колкото изглежда. - Докосна раната на челото си и добави: - Тези отрепки са се отнесли доста грубо и с теб. Лицето ти изглежда ужасно, очите ти са кръвясали, а ухото ти ще трябва да го зашият.
- Да си виси. Това само ще подсили чара ми.
Мелиса се засмя.
- Дороти добре ги подреди!
- Наистина ли мислиш, че това е работа на Дороти?
- А на кой друг?