- Готово - каза той и прочете на глас идентификационния номер.
Лансинг отиде при него и хвърли поглед към екрана.
- Добре. А сега, господин Гулд... мога ли да ви наричам Дан?
- Да, разбира се.
- Добре, Дан. Сега, Дан, имаш ли представа на кое устройство принадлежи този номер? - попита Лансинг и прочете номера.
- Да. Имам. Това е процесорът, монтиран в един от прототипите на моя робот.
- А? Роботи? Правиш роботи?
- Да.
- Чудесно! И къде са тези роботи?
- В работилницата ми.
- И роботът, който търсим, също е в работилницата?
- Така мисля.
- Ще ни заведеш ли там, Дан?
- Да.
Лансинг се обърна към единия киргизец и нареди:
- Развържи го. А ти - обърна се към Моро - вземи инструментите си.
Киргизецът, когото Лансинг бе посочил, извади макетен нож и замахна небрежно, за да разреже тиксото, с което Дан бе вързан за стола.
- Ей, поряза ме! - възкликна Дан.
Мъжът не му обърна никакво внимание, а продължи да си върши работата. Дан се изправи. От едната му ръка течеше кръв.
- Тече му кръв! - разплака се жена му.
- Няма проблем - опита се да я успокои Дан. - Само драскотина.
Моро беше бесен от жестокостта, глупостта и непохватността на двамата братя. Сега пък се смееха. Като че ли това бе смешно. Запита се как все пак беше позволил на Лансинг да го въвлече в този кошмар.
- За колко робота става въпрос? - попита Лансинг.
- Десетина. И още десетина запечатани дънни платки.
- Да започнем с роботите.
Гулд започна да носи роботите - някои напълно готови, други без ръце или без крака - и да ги подрежда на масата.
- Отвори ги - каза Моро, - за да мога да прочета идентификационния номер.
Гулд разви с треперещи ръце панела, който покриваше торса на първия робот, и разкри процесора му. Моро надзърна с фенерче в ръка и сравни номера с този, който беше записал.
- Не! Следващият! - Божичко, виждаше как по крака на Гулд се стича кръв! Човекът трепереше целият. Тъпи киргизки копелета!
Изобретателят отвори всички роботи, но нито един от тях не съответстваше на номера в ръката на Моро. Бившият хакер погледна Гулд, който бе пребледнял и плувнал в студена пот.
- Възможно ли е да става въпрос за друго компютърно оборудване... да речем, дънната платка на някой от тези компютри?
- Не, не, техните процесори са „Интел Ксеон“.
- А други компютри в дома ви, мобилен телефон, електронно устройство?
- Не е възможно, тъй като този номер съответства на AMD FX 4300. Това е процесор, разработен специално за компютърни игри, който използвам за моите роботи. Това е много скъп процесор. Няма да го откриете в нито един лаптоп или мобилен телефон в тази къща.
- Да проверим тогава запечатаните дънни платки.
Гулд отвори с треперещи пръсти пакетираните платки и ги подаде на Моро. Отново без резултат.
- Много се бавим - каза Лансинг. - Явно пропускате нещо.
- Опитвам се да ви помогна! Кълна се! - Гласът на Дан трепереше. - Прегледахте всяка платка в работилницата. Проверихте ги до последната!
Моро обходи с фенерчето си всички лавици. Надзърна дори под масите и пейките. Нищо.
- Върни го в дневната - нареди Лансинг и киргизецът веднага изпълни заповедта. Дан изглеждаше замаян. Целият му крак бе подгизнал от кръв.
Киргизецът го заведе до стола и тъкмо се канеше да го завърже, когато Лансинг го спря с думите:
- Не си прави труда!
Отстрани на стола капеше кръв. Гулд като че ли щеше да припадне всеки момент.
Лансинг отиде до съпругата му, извади револвера си, дръпна петлето и опря дулото в главата ѝ.
- Ако до шейсет секунди не ми кажеш къде се намира това устройство, ще дръпна спусъка.
53.
Джейкъб лежеше по корем на пода. Дояде последното блокче мюсли и хвърли хартийката в камината. Минаваше полунощ и приятелите на Дороти щяха да се появят скоро. Дороти бе заредила батериите на робота и сега - след като бе извадила контакта - стоеше на едно място, мълчеше и не правеше нищо. Джейкъб бе преровил игрите, които бе открил в чекмеджето, но никоя от тях не му допадна, освен шаха. Той обаче не се съмняваше, че Дороти ще го разбие на пух и прах, а това изобщо нямаше да е забавно.
- Жалко, че не са оставили телевизор или видео. Щяхме да изгледаме някой филм.
- Не обичам филми - заяви Дороти.
- Защо?
- Не ги разбирам.
- Ами книги?