Лансинг се усмихна, затвори телефона и го захвърли.
- Дигс Кениън Роуд, № 4480.
- Мръсник!
Лансинг се обърна към Моро и каза:
- Събирай си нещата!
А на киргизците нареди:
- Вземете я. Може да ни потрябва, за да накараме хлапето да ни сътрудничи.
Единият наемен убиец започна да реже тиксото, омотано около тялото на Памела Гулд.
- Не! - извика Гулд и скочи от стола. - Не можете да я вземете! Това не е част от уговорката!
Киргизците не му обърнаха никакво внимание: изправиха жена му на крака и я побутнаха към вратата.
- Оставете я на мира! - извика Гулд и се хвърли към тях, но единият наемник отстъпи ловко встрани и го простреля два пъти в гърдите.
55.
Джейкъб държеше телефона. В първия момент не успя да осмисли чутото, до такава степен бе объркан и парализиран от ужас. Беше им казал адреса. Щяха да освободят родителите му. Това бе единственото, за което можеше да мисли в момента. Щяха да освободят родителите му.
- Чух всичко - обади се Дороти. - Ще са тук след пет минути. Трябва да изчезваш.
- Кои са те?
- Онези брокери, за които ти казах. Проследили са ме. - Говореше спокойно. - Грешката е моя. Поредната ужасна грешка, която правя. Послушай баща си. Облечи си якето, излез през тази врата и тръгни към планината. Тичай, без да спираш. Движи се встрани от шосета и пътеки. Иди колкото се може по-далеч и се скрий.
- Ами ти?
- Аз ще остана тук, разбира се.
- Не мога да те оставя.
- Тръгвай. Те искат мен, а не теб. Получат ли ме, ще оставят теб и семейството ти на мира.
- Не. Ще те взема с мен.
- В никакъв случай!
- Опитай се да ме спреш.
Дороти се завъртя и направи опит да избяга, като разпери ръце, за да не изгуби равновесие. Джейкъб обаче се хвърли към нея. Тя успя да му избяга и хукна по коридора към кухнята като непохватно, едва проходило дете. Джейкъб я последва, но преди да я настигне, тя се спъна в прага и полетя с лице към земята. Чу се силен удар.
Джейкъб я сграбчи.
Дороти размаха ръце.
- Не! Спри! Правиш ужасна грешка!
Опита да окаже някаква съпротива и дори удари Джейкъб с ръце, но беше слаба и сервомоторите в крайниците ѝ нададоха тих безпомощен вой, когато той я стигна здраво в прегръдката си. Отнесе я - въпреки протестите ѝ – в дневната, постави я върху одеялото и започна да я загръща.
- Спри! Моля те! Изслушай ме!
Гласът ѝ почти не се чуваше, тъй като Джейкъб продължи да я увива. Накрая я взе под мишница и я стисна здраво.
- Ще те убият! - извика тя.
- Няма! Защото няма да ме намерят!
Надзърна през прозореца на дневната и видя фарове да осветяват Дигс Кениън Роуд. В следващия миг изчезнаха зад някакви дървета, но се появиха отново и завиха по алеята към къщата. Джейкъб грабна раницата с другата си ръка, хвърли фенерчето в нея, метна я на рамо и излезе през задната врата, като продължаваше да стиска робота под мишница. Дороти продължаваше да надава приглушени викове.
Дъждът и студеният вятър го блъснаха в лицето. Непосредствено зад къщата се издигаше тъмен обрасъл с трева хълм, където - преди катастрофата - двамата със Съли бяха тичали и играли. Пострадалият при злополуката крак го заболя още след първите крачки. Джейкъб спря само за миг, но колата вече се движеше по алеята и миг по-късно зави пред къщата. Фаровете ѝ го осветиха и пътниците в нея зърнаха застиналата на склона фигура.
Джейкъб се обърна и продължи да тича нагоре по хълма, препъваше се във високата мокра трева. Всяка крачка изискваше усилие. Усещаше как Дороти се върти във вързопа и протестира, но одеялото я заглушаваше.
- Млъкни и спри да се въртиш!
Тя млъкна. Джейкъб дишаше тежко, а кракът го болеше, но успя да стигне до върха на хълма. Погледна назад. Колата бе спряла пред къщата. Чу вик и видя двама мъже с фенерчета да излизат тичешком през задната врата. Лъчите на фенерчетата им се насочиха към него и двамата хукнаха нагоре по склона.
Той погледна към храсталаците по склона отсреща. Добре познаваше района. Всички тези малки долини водеха към Локс Крийк, оранжериите и градините долу. Там щеше да намери подходящо скривалище. Там трябваше да отиде. Хукна надолу по склона, но се подхлъзна, падна на мократа трева и изпусна одеялото. То се разви и Дороти се изтърси от него. Джейкъб се надигна, но остана замаян за няколко секунди.
- Трябва да ме оставиш тук! - извика му Дороти.