Намали още и накрая спря.
- Защо спираш? - попита Мелиса.
- Това не ми харесва - отвърна Форд.
- Какво имаш предвид?
- Прекалено много стаи светят.
- Там са само момчето и роботът.
- Точно това имам предвид.
Продължи бавно напред, като се оглеждаше за място, където да направи обратен завой. Откри малка полянка встрани от пътя, точно там, където започваше алеята, и спря.
- Какво ще правим сега?
- Мисля, че трябва да отидем до къщата пеша и да огледаме хубаво. - Извади двайсет и два калибровия револвер от жабката, отвори барабана, за да се увери, че е зареден, и го прибра в джоба си.
- Май си падаш по тези шпионски игрички?
Форд излезе от колата, без да каже нищо. Мелиса го последва.
Приближиха се до къщата внимателно. Форд надникна през най-близкия прозорец и бързо клекна.
- Какво става? - попита Мелиса.
- Един тип с пистолет пази жена, завързана за стол.
- О, Господи! Къде е роботът?
- Не видях нито момче, нито робот.
- Това трябва да са онези брокери, за които спомена Дороти - каза Мелиса.
- Трябва да разберем колко души има в къщата.
Форд извади револвера. Заобиколи сградата, като вървеше приведен и надзърташе през всеки прозорец. По всичко изглеждаше, че в къщата има само двама души - завързаната за стола жена и мъжа, който я пазеше. Слаб дългокос тип, който крачеше нервно напред-назад и държеше четирийсет и пет калибровия си пистолет по начин, който подсказа на Форд, че няма никакъв опит в боравенето с огнестрелни оръжия.
Когато стигнаха задния двор, видя, че вратата към кухнята е отворена. Видя и следите по мократа трева, които тръгваха от вратата и продължаваха към хълма. Всичко подсказваше, че се е случило нещо ужасно.
- Има ли някой освен тези двамата? - прошепна Мелиса.
- Не.
В далечината прозвучаха изстрели.
- Там са - прошепна Форд. - Но трябва да разберем какво става тук.
- Да - каза Мелиса. - Искаш ли да чуеш плана ми?
И му го изложи. Форд реши, че може да свърши работа.
Промъкна се безшумно през задната врата и се долепи до стената до вратата на дневната.
След миг Мелиса го последва - влезе и тръгна смело напред. Застана на прага и извика:
- Ей? Има ли някой?
Мъжът се обърна, вдигна пистолета и изкрещя:
- Коя си ти? Горе ръцете!
Мелиса отстъпи крачка назад и вдигна ръце.
- Ей? Какво става?
- Не мърдай! - продължи да крещи мъжът. - Коя си ти?
Тя отстъпи още крачка и отвърна:
- Съседка.
Направи нова крачка назад и мъжът я последва.
- Казах да не мърдаш! - изкрещя той. - Спри!
Форд изникна зад гърба му и с едно бързо и рязко движение измъкна оръжието от ръката му, като едновременно с това заби цевта на револвера си под ухото му.
Мъжът изпищя от ужас.
- Още един звук и си мъртъв - каза спокойно Форд и блъсна мъжа в дневната.
Даде пистолета на Мелиса и свали тиксото от устата на жената. Тя си пое дъх и изхлипа:
- Мъжът ми! Простреляха мъжа ми!
- Къде?
- В нашата къща! Помогнете ми!
- Адресът! Кажете ни адреса!
Жената го каза. Форд бързо свали останалата част от тиксото и я развърза. Тя се свлече на пода.
- Ранена ли сте?
- Обадете се в полицията... те преследват сина ми! Ще убият и сина ми! О, Господи, обадете се в полицията! И повикайте линейка за мъжа ми!
Форд се обърна към мъжа, когото бяха пленили:
- Дай ми телефона си!
- Нямам телефон - отвърна мъжът.
Форд го претърси набързо. Нищо. Огледа се и видя телефон на пода до угасналия огън в камината. Грабна го и набра 911. Съобщи на диспечера за прострелян мъж и му даде адреса. После обясни какво се случва и на този адрес и поиска да изпратят линейка и патрулни коли.
Каза името си, след което се поколеба и добави:
- Уведомете и специален агент Спинели от ФБР.
Знаеше, че това ще им гарантира максимално бърза реакция от страна на полицията.
После се обърна към дългокосия мъж.
- Полицията ще пристигне след пет минути. Искам да ми кажеш какво става преди ченгетата да дойдат. Колко хора са замесени, кои са, къде са отишли...
Мъжът - трепереше от страх - не каза нито дума.