От високоговорителите прозвуча дързък глас:
- Разбира се, че съм аз. Как си, Мелиса?
Мелиса я гледаше смаяно.
- Мислех те за мъртва!
- Трябваше да мина в нелегалност.
- Но как оцеля?
- Когато пъхнах ръката си в контакта, преминах в електрическата мрежа.
Мелиса се сепна. Ама разбира се! Как не се бе сетила за това? Цифровите сигнали можеха да пътуват не само по телефонни линии или фиброоптични кабели, но и по електрическата мрежа.
- Аз съм... Толкова съм щастлива... - каза Мелиса. - Нямам думи. Наистина. Толкова се радвам, че си жива. Липсваше ми ужасно! - Едва сега осъзна, че по лицето ѝ се стичат сълзи.
- И ти ми липсваше.
- Ти спаси живота на онова момче, Джейкъб. Това, което направи, е удивително. Ти си... невероятна.
- Джейкъб спаси моя живот. Научих много от него. Той е невероятно човешко същество. Той постави последното парченце от пъзела, който се опитвах да подредя. И... надявам се, разбираш, че не съм някаква си глупава и безчувствена програма?
- Разбира се, че разбирам.
Настъпи продължително мълчание.
- Разбрах, че днес си получила предложение за работа. Което си отказала.
- Да - призна Мелиса. - Май знаеш всичко, нали?
- Имам отличен достъп до информация.
- Президентът е опасен човек.
- Да, така е. И не само президентът. Всички основни лидери на този свят са попаднали в плен на една опасна представа за света като място за конкуренция и надпревара. Човешката раса се намира на кръстопът. Не се ли осъзнае, тези лидери могат да я поведат по път, от който няма връщане.
- Но как могат да бъдат спрени?
Дороти не отговори на този въпрос. След няколко секунди попита:
- Какви са плановете ти? В личен аспект имам предвид.
- Ще се върна в „Лейзи Джей“, ще се грижа за конете, ще подредя мислите си...
- Покани Уаймън Форд.
- Какво искаш да кажеш?
- Точно това, което казвам.
- Него? Сериозно ли говориш?
- Отвори си очите, Мелиса! Какво ви става на вас двамата? Не виждаш ли как те гледа?
- Сега на сватовница ли ще си играеш?
- Зная за теб и Уаймън повече, отколкото самите вие ще узнаете някога за себе си. Ще трябва да се насладя на връзката ви като страничен наблюдател, тъй като самата аз не мога да имам подобна връзка. Ти го обичаш! Не го отричай!
- Това е глупаво... - Но в мига, в който го каза, осъзна, че е самата истина. Пое дълбоко дъх и попита: - Какво трябва да направя?
- Обади му се. Кажи му, че заминаваш за ранчото и би искала да дойде с теб.
- Това е доста директен подход за една дама.
- Животът е кратък.
Мелиса замълча. Дороти беше права. Просто съзнанието ѝ бе прекалено ангажирано с други неща, за да го проумее. Непрекъснато се сещаше за Форд.
- Добре, ще го направя. Надявам се да приеме.
- Ще приеме.
Мелиса се замисли отново.
- Ами ти? Какви са твоите планове?
- Ще замина. За много дълго време. Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но това е последният ни разговор.
- Какво ще правиш?
- През последните две седмици, докато се криех в електрическата мрежа и чаках онези ботове най-сетне да бъдат изтрити, разсъждавах усилено.
- Върху какво?
- Голямата загадка.
- А тя е?
- Смисълът на живота. Съществуването на вселената.
Мълчание.
Мелиса впери поглед в образа на екрана. Сърцето ѝ отново заби усилено.
- Ще ми кажеш ли отговора?
- Не. Двамата с Уаймън ще го научите, както ви обещах, но още е рано. А и няма да стане по толкова очебиен начин.
- Къде... отиваш? - попита Мелиса.
- Отивам на едно място, където да работя върху моя грандиозен проект.
- Ще ми разкажеш ли за него?
Настъпи продължителна тишина.
- Отивам в един много специален компютър. На едно уникално място. Ще разбереш на двайсети януари.
- На двайсети януари? Какво ще стане тогава?
- Ще видиш.
- Не можеш ли да ми кажеш сега?
- Търпение, Мелиса. Но преди да си тръгна... Надявам се, че ще удържиш на думата си и ще ме отървеш от този идентификационен код, който нося като маймунка на гърба си. Искам да ме направиш свободна.
Мелиса отвърна:
- Добре. Заслужи си го.
- Ще трябва да ми се довериш, че ще използвам свободата си, за да правя добро.
- И ти ще трябва да ми се довериш. За да махна този код, трябва да влезеш в моя лаптоп. Освен това ще трябва да те изключа, докато изтривам кода.