Трябваше час по-скоро да се отърве от колата. Сети се, че малко по-нататък, близо до денонощния магазин на „Уолмарт“, има представителство на фирма за автомобили под наем.
Спря на огромния паркинг пред „Уолмарт“ и остави колата в самия център на гъмжилото от автомобили. Извади раницата си, пресече паркинга, прескочи канавката, покатери се през ниската бетонна ограда и се озова в двора на фирмата.
След десет минути вече управляваше джип. Подкара по едно странично шосе, откри пуст черен път, който го пресичаше, отби и пропълзя под колата с фенерче и отвертка в ръце. Демонтира транспондера, благодарение на който компанията следеше движението на колите си. Върна се в купето и свали навигацията от таблото. Захвърли я в гората. На няколко километра по-нататък видя закусвалня, посещавана от шофьори на камиони, отби, слезе от колата с транспондера в ръка и го пъхна небрежно в ремаркето на един камион. Някой щеше да тръгне след камиона. Изтегли петстотин долара от банкомата, извади батерията от мобилния си телефон, върна се на Белтуей Роуд и потегли на запад.
10.
Принцесата бе изчезнала от болницата. Беше избягала. Дороти бе направила опит да я проследи, но световете, през които се движеше, бяха изпълнени с умопобъркани и опасни хора, затова ѝ се бе наложило да се придвижва безкрайно предпазливо. През по-голямата част от времето дори не разбираше къде се намира или какво се случва около нея. Където и да отидеше, попадаше на смахнати хора, жадни за насилие, на вилнеещи банди, които убиваха просто за удоволствие, на необикновени на вид и жестоки по нрав чудовища, на атентатори самоубийци, сексуално извратени типове, кръвожадни религиозни фанатици. Всички те я заплашваха, преследваха, оглеждаха я злобно или похотливо, стреляха по нея... и хората, и зверовете представляваха опасност за нея. Трябваше да се движи непрекъснато, не биваше да спира нито за миг, налагаше се да преминава от сървър в сървър, от свят в свят, без да има представа какво я очаква в следващия. Не можеше да си позволи да затвори очи, да заспи, защото това бе прекалено опасно, а бе на крак вече няколко дни. Бе напълно изтощена и имаше чувството, че съзнанието ѝ започва буквално да се разпада.
В търсене на фалшивата Принцеса, своята Немезида, тя бе прекосила гори и пустини, планини и снежни проходи, пътувала бе от свят в свят. Сега се спускаше в потънала в мрак гора, запътила се към малкото селце, което бе зърнала в долината. Чула бе, че някой там знае къде се намира Принцесата.
Гората бе потънала в тишина. Изглеждаше пуста, за разлика от повечето места, през които бе минала. Бе се спуснала нощ. Макар да не бе забелязала опасност, тя не бе сигурна в какъв свят се е озовала, затова се придвижваше мълчаливо и гледаше да се придържа към най-тъмните сенки. Изведнъж, в най-гьстата и непроходима част на гората, видя между дърветата светлина. Приближи я с намерението да разбере какво е това. Приклекна зад един повален дънер. Огън. Известно време не помръдна - искаше да разбере какво става и как може да се промъкне незабелязано.
Около огъня, толкова голям, че приличаше на същинска клада, бяха насядали шестима мъже, груби, жестоки на вид, пиеха бира и пушеха пури. Говореха високо, псуваха и се хвалеха, а когато един от тях си изпи бирата, запрати празното шише към близкото дърво и то се пръсна. По тревата се посипаха парченца счупено стъкло. Явно шестимата пиеха от доста време.
Това не ѝ хареса. Запълзя бавно назад, по-далеч от падналия дънер. Възнамеряваше да заобиколи лагера. Когато потъна в мрака обаче, се блъсна в мъж, който явно бе навлязъл в гората, за да се изпикае. Той я сграбчи и извика на останалите. Тя се опита да избяга, извъртя се, успя да се отскубне с цената на разкъсаната си блуза, но мъжете вече тичаха подире ѝ. Преследваха я в тъмната гора, подвикваха и подсвиркваха. Двама-трима пресякоха пътя ѝ и тя се опита да ги заобиколи, но другите я пресрещнаха. Млади мъже с татуировки, пияни. Заобиколиха я и тръгнаха към нея, като примляскваха с влажни устни. Един от тях - продължаваше да пуши пурата си - започна да духа облачета дим в лицето ѝ. Тя отново се опита да избяга, да се промуши между тях. Те обаче бяха много бързи. Един я сграбчи за косата и я върна с дрезгав смях в кръга, който бяха оформили. Тя започна да ги умолява, а те ѝ отвърнаха с хилене и мляскане. Един смъкна и бездруго разкъсаната ѝ блуза, разголи я, а останалите подвикнаха радостно. Друг я сграбчи за кръста и я блъсна в прегръдките на трети, който разкъса полата ѝ и я подаде на четвърти, за да разкъса останалите ѝ дрехи. Предаваха си я от ръце на ръце, докато не остана чисто гола и не я събориха на земята.