- И така - каза Форд, след като се облегна и отпи от фината порцеланова чашка, - за каква нова задача става въпрос?
- Чакаме един човек.
Сякаш като по команда вратата се отвори и в стаята влязоха двама агенти на Сикрет Сървис със слушалки в ушите, последвани от началника на кабинета на президента, последван от самия президент на Съединените щати.
Форд скочи на крака.
- Господин президент! — Съжали, че не е положил повечко усилия да изглежда по-елегантен, като например да изчетка кучешките косми от костюма си или - което бе за предпочитане - да си купи най-после костюм, който да подхожда повече на високата му мускулеста фигура. Ако искаше частната му детективска агенция да отлепи от кота нула, трябваше да спазва правилата на играта, която играеха политиците във Вашингтон.
Президентът изглеждаше ядосан, голямата му побеляла глава с издадена брадичка и студени безчувствени очи се завъртя, огледа стаята и регистрира всяко нещо в нея. Форд не бе гласувал за него на изборите преди четири години и определено нямаше намерение да гласува за него и сега. Изминалите четири години бяха доста неприятни, изпълнени с партийни интриги и боричкания. До изборите оставаха три месеца и Форд трябваше да признае, че президентът не изглежда никак добре. Във Вашингтон се носеха слухове, че има проблеми със сърцето - което екипът му упорито отричаше, - както и куп други болежки. Форд успя да различи сивкавия цвят на лицето му и тъмните кръгове под очите въпреки грижливо положения грим.
- О, седнете, за бога - каза президентът. Самият той се настани в кресло с широка облегалка, а агентите на Сикрет Сървис дискретно заеха позиции - единият в срещуположния край на стаята, до прозореца, а другият до вратата. - Почерпи ме малко кафе, Стан. В Овалния кабинет така и не можаха да се научат да правят хубаво кафе.
Прислужникът мигом му поднесе кафе. Настъпи кратка тишина, докато президентът го изпи цялото - черно, без захар, - след което му наляха пак.
Накрая президентът остави чашката с решително потракване и заяви:
- Добре, Локуд, да започваме. - Погледна Форд и добави: - Радвам се, че се присъединихте към нас, доктор...
- Форд.
- Значи така - започна Локуд стегнато и делово. - Всички знаем за трагичния инцидент в Центъра за космически полети „Годард“ преди седмица. - Отвори някаква папка и продължи: - В резултат на експлозията са загинали седем души, разрушена е цялата инсталация за изпитване на космическа техника, както и сонда на стойност сто милиона долара. Имаме и още един проблем, който не бе отразен от пресата. - Замълча, огледа се и каза: - Всичко, което ще чуете от този момент нататък, е строго секретно.
Форд събра длани и заслуша внимателно. Присъствието на президента - и то в навечерието на изборите - предполагаше, че проблемът наистина е сериозен.
- Както знаете, изпробвахме космическа сонда на име „Титан Експлорър“, която трябваше да бъде спусната с парашут над най-голямото море на Титан. - Локуд обясни накратко същността на проекта „Кракен“.
- По всяка вероятност - продължи той - проблемът се дължи на дефект в софтуера, управлявал „Експлорър“. Програмата е написана така, че да управлява сондата напълно автономно. С други думи, това е ИИ. Изкуствен интелект. Софтуерът би трябвало да реагира на всяка заплаха за сигурността или целостта на сондата. - Замълча и попита: - Разбирате ли какво говоря?
Форд кимна.
- Ръководител на екипа програмисти е жена. Мелиса Шепърд. Пострадала е от експлозията и е била настанена в болница. Леко сътресение на мозъка. Нищо сериозно. В болницата е била под наблюдението на полицай.
- Какво е наложило това? - попита Форд.
- Възникнали са съмнения, свързани с евентуална грешка или дори проява на небрежност от нейна страна. Имало е подозрения и за саботаж.
- Саботаж?
- Точно така. Непосредствено след експлозията някой е хакнал компютърната мрежа на „Годард“ и е изтрил целия софтуер на „Експлорър". Всичко, до последния код - резервни копия, чернови, модули, изходни и компилирани файлове, машинни кодове... Всичко! Нищичко не е останало!
- Не е лесно да се изтрият компютърни данни, без да остане следа.
- И въпреки това се е случило. Хакерът или хакерите са знаели къде точно се съхранява информацията, разполагали са с пароли за всичко, преминали са през всяка защитна стена, или файъруол, която дотогава е била смятана за непробиваема... изтрили са цялата информация, до последния бит. Същата нощ Мелиса Шепърд е изчезнала от болницата. Минала е покрай охраната, върнала се е в апартамента си, взела е някои неща, отишла е до „Годард“, за да прибере и колата си, разбила е бариерата, изоставила е колата си, откраднала е автомобил под наем. ФБР е открило втората кола, заедно с мобилния телефон, портфейла и кредитните карти на Мелиса Шепърд, изоставени в отдалечено ранчо близо до Аламоза, Колорадо. Колата и всичко останало е било запалено.