На Форд дори не му се мислеше за това.
- Попадне ли във вражески ръце, програмата може да бъде използвана за пробив във военните ни мрежи, за заплаха срещу националната сигурност, за кражба на милиарди долари от нашите банки, може да предизвика рухване на цялата икономика или изключване на електропреносната мрежа. Можем да я използваме като стратегическо преимущество срещу нашите противници. Мобилните високо интелигентни програми от типа ИИ ще бъдат ядрените оръжия на двайсет и първи век!
Президентът се облегна; дишаше тежко. Форд се зачуди дали няма да умре преди изборите. Не беше сигурен как би реагирал в такъв случай, но знаеше, че вицепрезидентът е още по-лош вариант.
Най-сетне дойде ред и на Форд да попита:
- Каква е моята задача?
Локуд отвърна:
- Да отидеш в планините и да намериш Мелиса Шепърд. И да я върнеш тук.
Форд погледна първо президента, после Локуд.
- Това не е ли работа на ФБР?
- Честно казано - призна Локуд, - опитахме първо този вариант. ФБР изпрати безпилотен самолет, въоръжени агенти на всъдеходи, облетяха планините с хеликоптери... Пълен провал! Само я подплашиха и я принудиха да навлезе още по-навътре в планините. Районът е обширен, а тя го познава отлично. Планините изобилстват с изоставени мини. Според психолозите обстоятелството, че на младини е вършила дребни престъпления и е взимала наркотици, предполага склонност към самоубийство. Тя е гений, но психически нестабилен гений. А ние на всяка цена трябва да я върнем жива. Тя е единствената, която знае всичко за този софтуер.
- Защо аз?
- Нуждаем се от човек, който работи самостоятелно. Човек, който да проникне в района тихо и незабележимо. Да се представи за планинар или алпинист. Някой, който работи добре на терен и може да се похвали с успехи в подобни самостоятелни операции.
- А онези хакери, които са изтрили програмата? Само са я изтрили или са я копирали?
- В интерес на истината, смятаме, че самата Шепърд е откраднала програмата, след което е изтрила всички копия.
- Защо?
Намеси се президентът:
- Търси да изкара някой долар, като я продаде на Иран или Северна Корея. Това е моето предположение.
Форд отвърна:
- Ако възнамерява да продаде програмата, защо ще се крие в планините, ще пали колата и мобилния си телефон? Подобно поведение не е характерно за човек, който търси печалба.
- Не ми пука за мотивите ѝ или за психическото ѝ състояние - каза президентът. - Задачата ти, Форд, е да я доведеш. Ясен ли съм?
- Разбирам, господин президент. Може ли да задам един въпрос? Къде съхранява програмата? Взела ли е компютър със себе си?
- Софтуерът е проектиран така, че да работи на всяка платформа - обясни Локуд. - Обемът му е едва два гигабайта и може да бъде запис на флашка или мобилен телефон. След което може да бъде инсталиран на всякакъв компютър, а може би дори на айпад.
- Това е удивително!
- Не съвсем - продължи Локуд. - През последните двайсет години развитието на хардуера значително изпреварва това на софтуера. Оказва се, че създаването на мощен изкуствен интелект е въпрос единствено на кодиране. А не на процесорна скорост например. Един айпад е в състояние да извършва два милиарда операции в секунда. Това му е достатъчно, за да симулира човешки ум. Всичко е въпрос на програмиране. Тази жена... Шепърд, е открила ключа към създаването на изкуствен интелект. Част от екипа ѝ твърди, че е запазила в тайна определени неща, някои похвати в програмирането, които са ѝ позволили да направи софтуера стабилен, и никой от тях не е успял да дешифрира какво точно е направила. Ние, разбира се, сме изключително загрижени.
Началникът на кабинета на президента прошепна нещо в ухото му. Президентът се намръщи и стана, при което остави чашката си за кафе с трясък.
. - Закъснявам за предизборна среща. - Приведе се напред и доближи лицето си до лицето на Форд. - До изборите остават три седмици. Тази програма е софтуерна ядрена бомба. И се намира в ръцете на някаква проклета откачалка. Искам и жената, и програмата. Ясно ли е?
- Да, господин президент-отговори Форд.
12.
Зиме и лете, през пролетта и есента, в камината в кабинета на Джей Паркър Лансинг на седемдесетия етаж в небостъргача „Ексчейндж Плейс“ във финансовия квартал на Манхатън гореше огън. Реализирането на тази прищявка му бе струвало два милиона долара само за инсталирането на камината. Освен това всеки ден трябваше да му се доставят брезови цепеници, които да се качват с товарния асансьор и да се подреждат грижливо в коша от ковано желязо, изработен през XIX в. Всеки от колегите му би се задоволил с платно на Сезан на стената. Но истинска камина, в която горят дърва? На седемдесетия етаж на небостъргач в Манхатън? Това говореше за него повече от всяка картина.