Дори и в този топъл октомврийски ден в камината весело гореше огън, а климатикът работеше с пълна мощност, за да компенсира горещината, излъчвана през решетката от ковано желязо. Лансинг седеше срещу огъня зад голяма ренесансова маса, в центъра на полукръг от плоски компютърни екрани, и с гладкия си като коприна, без нито едно косъмче десен показалец въвеждаше команди върху компютърна клавиатура. Лансинг пишеше с два пръста. Бяха го скъсали на изпита по машинопис в девети клас. Това не му пречеше: бездруго той смяташе, че машинописът е за секретарките, за хората от работническата класа. Макар да бе роден в Ню Йорк, Джей Паркър Лансинг се смяташе за духовно свързан с британската висша аристокрация. Дори бе развил съответния акцент.
Лансинг бе президент и главен изпълнителен директор на „Лансинг Партнърс“, бутикова компания от Уолстрийт. „Лансинг Партнърс" се бе специализирала в областта на алгоритмичната, високочестотната или свръхскоростната търговия. Алго-търговията, както често я наричаха, бе заела солиден дял от търговията на фондовите и стоковите борси. През януари 2013 г. например седемдесет процента от всички сделки, сключени на Нюйоркската фондова борса, бяха алго-транзакции, сключени автоматично от компютри, без никаква човешка намеса. Въпросните сделки се реализираха от компютърни алгоритми, които получаваха информация по електронен път и реагираха в рамките на няколко милисекунди, тоест безкрайно по-бързо от което и да било човешко същество.
От години алго-търговията се ползваше с лоша репутация в пресата. Но и тук, както при всичко останало на Уолстрийт, действаше принципът да не закачаш нещо, което носи пари. Докато някой ден балонът не се пръсне, разбира се. Мнозина твърдяха, че този вид търговия дава незаконни предимства на отделни брокери. Твърдяха, че финансовите пазари трябвало да са честни. Лансинг не изпитваше към онези, които си въобразяваха, че финансовите пазари са били или трябва да бъдат честни, нищо освен презрение. Тези хора заслужаваха да изгубят всичките си пари. Големите международни банки и финансово-брокерски къщи до една използваха алго-търговията и тя им носеше огромни печалби за сметка на малките играчи на пазара. А когато губеха малките играчи, обикновените хора, които търгуваха на борсата, вината си беше тяхна. Те просто се бяха оказали прекалено наивни. Когато пък алго-търговията предизвикаше пазарен крах - което някой ден несъмнено щеше да се случи, - правителството нямаше да им позволи да фалират. Тази игра се наричаше частни печалби, обществени загуби.
Съществуваше например програма за алго-търговия, наречена „Кинжал“ и разработена от „Ситигруп“. Въпросният алгоритъм откриваше ценови разлики между цените на акциите на една и съща компания в... да речем Хонконг и Ню Йорк. Попаднеше ли на подобно разминаване, „Кинжал“ купуваше милиони акции на едната борса и ги продаваше на другата, като извличаше печалба от моментното различие в котировките. А то нерядко продължаваше по-малко от секунда. Друга прочута алго-програма, наречена „Стелт“, създадена от „Дойче Банк", търгуваше на Чикагската стокова борса, където издирваше „статистически грешки“, незначителни отклонения в котировките на петролните фючърси, които в никакъв случай не бяха свързани с някаква тенденция. „Стелт“ сключваше и сделки, при които залагаше на понижение на цените, и такива, които разчитаха на повишение, като трупаше баснословни печалби независимо в каква посока поемеше пазарът.
Кой губеше? Бавните и глупави хора, които търгуваха на борсите. Дребните инвеститори. Пенсионните сметки. Пенсионните фондове. Градовете и общините от всички краища на Америка, които бяха инвестирали част от и бездруго скромните си фондове. „Да благодарим на всички глупаци, смотаняци и неудачници - каза си Лансинг, - които си въобразяват, че на фондовите и стоковите борси трябва да се играе честно“.
Компютрите, с чиято помощ се осъществяваше алго-търговията, трябваше, първо, да са изключително бързи и второ, да са разположени близо до самата борса. Дори закъснението, продиктувано от обстоятелството, че компютрите се намират на другия бряг на реката в Ню Джърси, да речем, а не в Манхатън, можеше да обуслови разликата между печалба и загуба въпреки почти светлинната скорост, с която работеше тази техника. В резултат на това алго-търговията се практикуваше най-вече от компании, чиито офиси бяха разположени във финансовото Сити и компютърните им системи бяха свързани с борсовите посредством дебели снопове фиброоптични кабели.