Лансинг наблюдаваше атаката на Мамбата. Разбира се, не можеше да следи търговията в реално време, тъй като тя се извършваше в закрития форум с непосилна за човек скорост, но Мамбата щеше да му докладва резултатите след края на операцията.
За броени секунди Черната мамба продаде на открития пазар шестнайсет милиона акции на интернет компанията. Акции, които не притежаваше. Тоест това бяха „голи продажби“. После зачака алго-програмата да предложи за продажба нови пакети акции и при положение, че котировките продължаваха да падат, щеше да ги изкупи на още по-ниски цени и да натрупа солидни печалби.
Лансинг бе вперил поглед в екрана, тъй като очакваше акциите да продължат да падат, да се сринат дори. Нищо подобно не се случи обаче. Вместо това котировките им започнаха да растат. Да растат. И да растат.
Лансинг не можеше да повярва. Изневиделица, без никакво предупреждение, инсайдерите, които така отчаяно се бяха опитвали да се отърват от своите акции, смениха тактиката и започнаха да купуват. При това на все по-високи и по-високи цени! Защо? В отчаянието си Лансинг направи опит да изключи Черната мамба. Но беше прекалено късно - Мамбата вече бе реализирала непокрити продажби на шестнайсет милиона акции. Подобна сделка не можеше да бъде отменена. А „глупавата“ алго-програма, вместо да продължи да продава акции по начина, по който го бе правила досега, буквално полудя, смени подхода си и изкупи целия пакет на Мамбата, в резултат на което повиши цените още повече. След което направи нещо още по-ненормално. Излезе от закрития форум и започна да купува големи пакети акции на открития пазар, на НАСДАК, така, че целият свят да види какво прави и съответно да вдигне котировките още повече.
В резултат на всички тези неочаквани ходове цените на акциите скочиха с 30 % за броени секунди. Което означаваше, че за да предаде на купувача онези шестнайсет милиона акции, които Мамбата бе продала, без да притежава, „Лансинг Партнърс“ ще трябва да ги купи на цени, които бяха с 30 % по-високи от цените, на които ги бе продал.
Това бе класически пример за „къс скуиз“, най-лошото, най-болезненото нещо, което може да се случи на един брокер. Така само в рамките на деветдесет секунди Джей Паркър Лансинг изгуби 320 милиона в акции, а загубата му продължаваше да расте, тъй като котировките продължаваха да растат и той не можеше да направи абсолютно нищо. Трябваше да „покрие“ позицията си, като купи онези шестнайсет милиона акции, които бе продал, без да притежава. И когато понечи да направи тази покупка, преди цените на акциите да са се покачили още повече, самият той предизвика ръст на котировките с нови 15 %, което само утежни положението му.
Това бе класически пример за „къс скуиз“, от който няма измъкване - не можеш да анулираш сделката, не можеш да избегнеш загубата. Лансинг бе съсипан. Не откъсваше поглед от екрана, за да проследи как Мамбата купува последния пакет акции на цена, която бе с 46 % по-висока от първоначалната.
Всичко приключи за сто и двайсет секунди. Джей Паркър Лансинг бе изгубил 411 милиона.
Ръцете му трепереха. Устата му бе пресъхнала. Усещаше как кръвта пулсира в ушите му и те писват. Как се бе стигнало дотук? Как онази глупава алго-програма бе сменила рязко тактиката си и бе започнала да търгува по такъв ненормален, нелогичен, неочакван начин? Ходът ѝ бе брилянтен, но подобна откачена постъпка би имала смисъл само ако алго-програмата бе знаела предварително какво възнамерява да направи Черната мамба.
След като формулира въпроса по този начин, отговорът дойде от само себе си. Това не бе случайност. Някой бе атакувал Черната мамба. „Глупавата" алго-програма бе написана така, че да подмами Мамбата да сключи тази рискована сделка, след което да затвори капана и да изцеди ресурсите ѝ.
Именно такива мисли минаваха през главата на Лансинг, когато чу нечий възбуден глас в коридора. Ерик Моро, дългокосият му младши партньор, нахлу в кабинета му със смаяно изражение.
- Какво става? Какво става, по дяволите?
Лансинг протегна дългата си мършава ръка и посочи:
- Седни, Ерик.
- Не следиш ли екраните? Не видя ли какво стана току-що?
Лансинг продължаваше да сочи с протегната ръка.
- Седни, ако обичаш.
- Искам да знам какво стана!
- Много просто - отвърна тихо Лансинг. - Станахме жертва на ужилване.
Моро го зяпна. Започваше да осъзнава какво се е случило.
- Наистина трябва да седнеш!
Моро се отпусна в коженото кресло и въздъхна тежко.
Лансинг продължи със спокоен тон: