- Задачата ни сега е да открием кой стои зад това и да вземем ответни мерки.
- Ответни мерки? Какви? Какво означава изразът „ответни мерки” когато става въпрос за някое гадно копеле, което току-що ни отмъкна четиристотин милиона долара?
- Нещо толкова страховито, толкова ужасно, че никой никога да не си помисли да ни постави отново в подобна ситуация. Само тогава - Лансинг се усмихна студено - бизнесът ни ще бъде в безопасност.
13.
Лимузината остави Форд на сервизната алея, която бе преградена от полицията и охранявана от агенти на ФБР. Беше прекрасен есенен ден - кленовите листа почервеняваха, а небето бе осеяно с пухкави бели облачета. Стените на инсталацията за изпитване на космическа техника още стояха, но по-голямата част от покрива лежеше на парчета из околните морави. Следователи със защитни костюми сновяха бавно из руините, събираха улики в сини контейнери и забиваха флагчета с номерца.
Форд тръгна към контролно-пропускателния пункт и голямата палатка, разположени на сервизната алея. Когато отмести покривалото и влезе, трябваше да заобиколи купища защитни костюми, комуникационно оборудване и душове за обеззаразяване, както и десетки криминолози и следователи, които сновяха наоколо, водеха си записки, говореха по радиостанции, обработваха улики. Най-накрая все пак успя да се добере до директора на проекта „Кракен“ Антъни Гроувс, позна го от досието, което му бе осигурил Локуд.
Гроувс го видя и тръгна към него. Дясната му ръка беше превързана, така че се здрависаха с левите си ръце. Ръката на Гроувс бе студена, влажна и отпусната.
- Доктор Гроувс? Аз съм Уаймън Форд.
- Моля, наричайте ме Тони.
Гроувс изглеждаше ужасно, както и би могло да се очаква - бледо лице, покрито с капчици пот въпреки хладния есенен въздух. Нещо повече, имаше вид на напълно съсипан човек, на човек, който се намира на ръба на нервна криза, но все още се държи, макар и с последни сили.
Гроувс продължи и гласът му потрепери:
- Как... как бихте искали да процедираме?
- Ако нямате нищо против, бих искал да разгледам първо мястото на злополуката.
- Разбира се. Но ще трябва да облечем защитни костюми. Освен това ще ни трябва ескорт.
Служител на охраната им донесе защитните костюми, след което ги поведе през избитата от взрива врата в осеяното с руини пространство. Докато вървяха след него, Гроувс заговори бързо и неразбираемо, почти бръщолевеше:
- Всички тези тежки машини и оборудване насочиха по-голямата част от взривната вълна нагоре. - Гласът му бе приглушен от пластмасовата маска. - Експлозията отнесе покрива, но това спаси живота на много, много хора.
Служителят на охраната, също със защитен костюм, ги поведе по една разчистена през руините пътека и се озоваха пред огромен стоманен контейнер, разцъфнал като цвете.
- Взривът избухна в този резервоар. Наричахме го Бутилката.
- А вие къде стояхте?
- Ей там, където се виждат останките от пулта за управление - отвърна Гроувс и посочи едно място в непосредствена близост до купчина компютърно оборудване, монитори, клавиатури, измервателни уреди, циферблати... Пултът тънеше в разруха, снопове разноцветни кабели се виеха сред разпилени интегрални схеми, комуникационни шкафове, висящи харддискове.
- А Джак Стейн, една от жертвите, е стоял там? - Форд посочи друго място, изцапано с кръв и белязано с флагчета.
- Да, Джак... стоеше до мен. Отказа да напусне пулта за управление. Шестима други загинаха в онази зона... едновременно... взривната вълна ги удари с всички сили.
Докато Гроувс описваше случилото се, Форд се опита да си представи как е изглеждала инсталацията преди експлозията.
- Къде стоеше Шепърд?
- Там, до Джак.
- Стейн защо не е избягал?
- Остана до края - отвърна Гроувс. Гласът му трепереше. - Опитваше се да изключи „Експлорър“. Остана, защото... защото беше най-смел. - Гроувс преглътна. - Аз... срам ме е, че побягнах навън. Аз съм капитанът на кораба. Не можех да му помогна, но по-добре да бях загинал аз вместо Стейн. Или останалите.
- Вие ли вдигнахте тревога?
- Шепърд, Стейн и аз първи осъзнахме какво се случва. Отне ни само миг да проумеем, че сондата се опитва да пробие Бутилката... и какво ще се случи, ако успее.
Форд се огледа, опитваше се да си представи разигралите се събития.
- Разкажете ми за Шепърд. Каква беше реакцията ѝ преди взрива, когато сондата е престанала да се подчинява на командите?