- Как са се промъкнали през защитите?
- Тези типове са умни. Много умни. Открили са в една процедура пропуск, който никой не е бил забелязал. Оправих го, но това е като след дъжд качулка.
- И нямаш представа кой стои зад това?
- Прикрили са следите си прекалено добре с помощта на прокси сървъри и проследяването им може да отнеме години.
- Какви тогава са добрите новини?
- Помниш експлозията в центъра за космически полети „Годард“, нали?
Лансинг кимна.
- Едно приятелче от Джондоу излиза с програмистка от „Годард“, която работи върху проекта, и от нея научил мнооого интересна информация.
Моро пак сръбна от мартинито по същия просташки начин и продължи:
- Та значи това приятелче изчукало някаква мацка, Пати Меланкорт, която работила в екипа, разработил софтуера за проекта. Шефка на екипа била някоя си Мелиса Шепърд. Шепърд е истинска легенда сред програмистите. Оказва се, че е направила страхотен пробив, докато е работила върху софтуера за този проект. Това е откритието на века! Светият Граал на програмирането! Написала е нов език. Мощен изкуствен интелект. Падне ли ни в ръчичките, ще подчиним всички на Уолстрийт.
- Доста смело изказване.
- Държа на думите си.
- И какъв е този пробив? Мислех, че Черната мамба е такъв изкуствен интелект, за какъвто говориш.
- Определено не е толкова мощен. Според приятелчето ми от Джондоу програмата на НАСА мисли като човек. Тоест е автономна. Учи се от грешките си. Не е обвързана с конкретен хардуер. Може да проникне навсякъде. Тя е най-близкото до нематериален човешки мозък, което може да съществува в чисто електронен вид.
- И как това ще реши проблемите ни?
Моро поклати глава, дългата му коса се люшна.
- Приятел, пипнем ли тази програма, дори съвсем леко, тя ще може да разбива защити, да прониква в мрежи, да лъже, да мами, да краде... Тази програма може да е също толкова гадна, крадлива, коварна, подла и зла като нас, хората.
- Това ми прилича на мит от света на хакерите.
- Сигурен съм, че програмата е истинска. Ако мога да се докопам до ръководството за кодиране - с малко помощ от тази Меланкорт, - ще мога да напиша подобна програма. И тя ще може да симулира всичко, което е в състояние да направи и човек. Ще я накараме да направи каквото си пожелаем. Това е като Черната мамба на стероиди. Върховният бот!
- Дори това да е истина - каза Лансинг, - не искам да се занимаваш с него. Искам да откриеш кой открадна парите ми. Не ми трябва друга Мамба.
- Там е работата, че подобен изкуствен интелект може да се превърне във върховния ловец. Интересува те кой ти е откраднал парите? Въвеждаш данните в системата и програмата тръгва от сървър на сървър като хрътка и стига до крадеца. Може да направи за един ден онова, което на мен би ми отнело десет години.
Лансинг поклати глава.
- Не го вярвам. Звучи прекалено хубаво, за да е истина.
- Ами онази експлозия в НАСА? Меланкорт знае какво всъщност се е случило. Информацията е засекретена. Софтуерът се е представил отлично, издържал е всички тестове. Инсталирали са го на експериментална сонда, накичена със сензори, камери, микрофони. Програмата е откачила. Изпаднала е в паника. Пощуряла е и е взривила инсталацията.
- Не съм сигурен, че разбирам защо това я прави добра програма.
- Защото разсъждава като човек! Опитала се е да избяга. Помисли само. Това е удивително, по дяволите! Само че изкуственият интелект е бил унищожен при експлозията и се налага да напишем нова програма.
Лансинг въздъхна. Струваше му се, че Моро се е въодушевил повече от необходимото.
- Да предположим, че всичко това е истина. Как обаче възнамеряваш да се сдобиеш с ръководството и да напишеш програмата?
- Меланкорт разполага с екземпляр и ще ми помогне с писането на програмата. Готова е да участва. Трябват ѝ пари, освен това се чувства недооценена от НАСА и най-вече, има зъб на Шепърд, защото е изчукала гаджето ѝ, моя приятел от Джондоу. Заедно ще напишем програмата, която ще открие кой е откраднал парите ни. - Моро се приведе напред и Лансинг усети дъха му с аромат на личи. - Цената ѝ е сто бона.
Лансинг впери поглед в празната му чаша.
- Това са доста пари. Трябват ми гаранции, че планът ще проработи.
- Довери ми се. Сериозно.
- Искам първо да се срещна с нея.
- Няма проблем - усмихна се Моро, облегна се назад, надигна чашата с мартини и облиза последните капки от коктейла. Остави чашата и продължи: - Искам обаче да попитам нещо... Когато открием онези типове, какво ще направиш?