Форд поклати смаяно глава.
Мелиса отметна русата си плитка и се засмя саркастично.
- В Дороти няма нищо загадъчно - каза тя, разбърка яхнията, извади едно заешко бутче, после го върна обратно. - В нея има само нули и единици. Нищо повече.
- Казват, че си изобретила нов език за програмиране.
- Не просто нов език - отвърна Мелиса, - а нова парадигма.
- Разкажи ми за нея.
- Концепцията за изкуствения интелект е разработена от Алън Тюринг141 през 1950 година. Позволи ми да ти цитирам нещо, което е написал той. Нещо революционно. - Мелиса замълча, пламъците озариха лицето ѝ, а после започна да цитира по памет с тон, който издаваше преклонението ѝ пред Тюринг: - „Вместо да се опитваме да създадем програма, която симулира ума на възрастен човек, защо не опитаме да създадем програма, която симулира детския ум? И ако я подложим на съответния курс на обучение, ще получим ум на възрастен човек“.
- Това ли направи ти?
- Да. Създадох оригиналната Дороти съвсем проста... елементарна. В началото няма никакво значение дали изкуственият интелект ще даде добри или лоши, верни или грешни резултати. Умът му е простичък, като на дете. Децата правят грешки. Те се учат, като докосват горещия котлон. Дороти притежава същите качества, каквито има и едно дете: тя се самоусъ- вършенства, упорита е, учи се от собствения си опит. „Отгледах" този изкуствен интелект в защитена среда и го подложих на „курса на обучение“ на Тюринг. Научих го най-напред на нещата, свързани с мисията, които трябваше да знае. Когато стана по-отзивчив и по-любопитен, започнах да му преподавам неща, които не са пряко свързани с мисията. Възложих му моите предпочитания към музика и литература. Бил Евънс. Айзък Азимов. Така и не се научих да свиря на музикален инструмент, но софтуерът се „научи“ да свири на саранги152, и то като виртуоз, макар да не разбира музиката.
Мелиса се поколеба. Форд имаше чувството, че премълчава нещо.
- И това проработи? Дороти „порасна“, така да се каже?
Тя отново се поколеба.
- Честно казано, не проработи. Поне отначало. За известно време софтуерът работеше добре, самоусъвършенстваше се, започна да изпълнява все по-сложни и по-сложни задачи... след което постепенно започна да се разпада, престана да функционира.
- Както се е случило в „Годард“?
- Не. Нищо подобно. Програмата започваше да бълва все повече и повече безсмислици и накрая блокираше. Това просто ме побъркваше, докато...
- Докато?
- Хрумна ми нещо. Нещо, за което не се бе сещал никой програмист. А то бе толкова очевидно. Промених част от кода и проработи. При това невероятно добре. Сега осъзнавам, че без този... прийом е невъзможно да се получи мощен изкуствен интелект. Той стабилизира програмата и тя продължи да се самоусъвършенства без никакви проблеми.
- И този прийом е?
Тя се усмихна и скръсти ръце.
- Ще запазя това в тайна. И ще спечеля милиарди. Без майтап!
- А екипът ти програмисти? Те знаят ли за него?
- Знаят, че съм направила пробив. Но не знаят какъв. И колкото и да се опитват, колкото и да ровичкат в програмата, няма да го открият. Защото става въпрос за нещо, което е прекалено лесно, прекалено просто.
Усмихна се, изпълнена с гордост и задоволство.
- Струва ми се, че следователите би трябвало да научат за този... „прийом“.
- Повярвай ми, софтуерът не е дал грешка заради тази част от кода.
Форд въздъхна. Това наистина бе второстепенен въпрос. Важното бе да накара тази упорита жена да слезе от планините.
- Не мога да повярвам, че от НАСА са дали зелена светлина за разработването на програма като Дороти, при положение че никой не е знаел какво да очаква от нея.
- Никой не знае как работят сложните програми. Господи, предполагам, че никой не знае как работи дори „Майкрософт Офис“. Това е неизбежно следствие от използването на „неподредената“ логика. Тя не е прецизна.
- Защо тогава Дороти е насочила вниманието си към теб? Защо те е заплашила? Не ми изглежда логично.
- Когато една програма стане наистина сложна, получаваш неочаквани резултати. Непредсказуеми. Това, което изкуственият интелект прави в момента - заплашва ме и ме преследва чрез интернет - е класически пример за онова, което ние, програмистите, наричаме възникващо поведение161.