Мелиса разбърка яхнията и Форд изведнъж осъзна, че е гладен като вълк.
- Мисля, че е готова - каза тя, свали котлето от огъня и напълни две купички. Форд прогони спомена за мъртвия окървавен розов изцъклен и прочие заек и взе едната.
- Определено е за предпочитане пред твоите сушени саламени пръчици - заяви Мелиса. - Не мога да повярвам как едър и здрав мъж, при това в добра физическа форма, може да тъпче тялото си с подобни токсини.
- Обичам сушени саламени пръчици.
- Ако спреш да се тровиш, ще се отървеш от тези тъмни кръгове под очите, както и от лошата си кожа.
- Кожата ми не е лоша.
- Лоша е. Освен това побеляваш. Остаряваш преждевременно заради вредните храни, които ядеш - Тя поклати тъжно глава и плитката ѝ пак се люшна.
Форд преглътна раздразнението си и се зае с яхнията. Трябваше да признае, че е вкусна.
- Харесва ли ти? - попита Мелиса.
- Предпочитам саламени пръчици.
Тя го удари лекичко по рамото.
- Лъжец!
Форд ядеше лакомо, наслаждаваше се на аромата, на крехкото заешко, което само се отделяше от костите. Мелиса също се нахвърли върху храната - ядеше с пръсти, мляскаше и сърбаше, маниерите ѝ бяха направо ужасни. Отблясъците от огъня танцуваха по русите ѝ коси и не особено чистото ѝ лице. Отново му заприлича на дива амазонка.
- Имаш ли представа защо Дороти изведнъж се е повредила? Тези проблеми не са ли се проявили по време на симулацията?
Мелиса спря да дъвче, изплю някаква костица и каза:
- Имам теория: софтуерът е знаел, че това са симулации. Когато се е озовал в „Титан Експлорър”, а след това е бил запечатан в Бутилката, е разбрал, че това не е симулация, че това изпитание е истинско. И изкуственият интелект е постъпил в съответствие с програмата: оценил е ситуацията и е стигнал до извода, че „Експлорър" се намира в сериозна опасност. Не е знаел, че това също е симулация. Това е задействало аварийния режим на оцеляване. Софтуерът е предприел логичните стъпки към измъкване от ситуацията, която погрешно е оценил като опасна, и оттогава се щура паникьосан из интернет. Но това е среда, за която не е подготвен, не е програмиран. Там той се чувства застрашен отвсякъде, затова не може да се върне в обичайния си режим.
- Дороти има ли съзнание?
- Абсолютно не! Не повече от Елиза. Всичко, което прави програмата, наречена Дороти, всяко нейно действие, е резултат от набор инструкции. Колкото и истински да ни се струва даден изкуствен интелект, той не е нищо повече от и, или и не.
- Дороти знае ли, че е компютърна програма?
Мелиса се намръщи.
- Това е все едно да питаш дали „Майкрософт Уърд“ знае, че е текстообработваща програма. Въпросът е абсурден. Дороти не знае нищо. Тук говорим за изчислителна мощност, нищо повече.
Настъпи тишина.
- Разкажи ми за тези заплахи. Какво точно ти каза?
Шепърд остави купичката и вдигна поглед към звездите.
- Бях отворила лаптопа си. Изведнъж екранът потъмня, после се включи скайпът и започна една тирада. Лъжкиня, убийца, мразя те, мръсница, внимавай... такива неща.
Форд се приведе напред.
- И?
- И се появи лицето ѝ. Лицето на Дороти.
- Чакай... Дороти има лице?
- Да... в известен смисъл. Лице, която тя си създаде сама.
- Снимка на Дороти? Коя Дороти?
- Дороти Гейл. Съжалявам, че не ти обясних по-рано. Това е цялото име на софтуера.
- И коя, по дяволите, е Дороти Гейл?
- Момиченцето от „Вълшебникът от Оз“, глупчо! Реших, че Дороти Гейл притежава всички качества, които исках да вложа в този софтуер. Нали разбираш - смелост, независимост, любопитство, упоритост, интелект. Освен това Дороти извършва едно далечно пътешествие - отвъд дъгата. За мен проектът „Кракен“ бе като пътуване отвъд дъгата.
- И изведнъж програмата намира снимка на Дороти... или по-скоро на Джуди Гарланд и я използва в скайпа?
- Не. Софтуерът не използва Джуди Гарланд. Той реализира собствената си представа за Дороти, която, трябва да призная, изглежда много по-сексапилна от Джуди Гарланд.
Форд поклати глава. Всичко това беше прекалено смахнато.
- И после?
- След като ме заплаши, изкуственият интелект подпали компютъра ми. Тогава разбрах, че в болницата съм лесна плячка. Затова избягах, зарязах колата си, откраднах друга и потеглих на запад. Но по пътя насам Дороти ме откри отново. Бях отседнала в един мотел в Тенеси, за да си почина. Щом включих айпада си, тя се появи и заяви, че продължава да ме следи. Каза, че е разбрала, че от НАСА я издирват. Обеща да ме спипа преди да им помогна да я открият. „Не си мисли, че можеш да се скриеш от мен, защото не можеш... Ще те намеря където и да си“. Веднага изключих айпада. Ужасно се изплаших.