- Мелиса Шепърд? Трябва да ви арестувам.
- Не и преди да говоря по телефона с моите хора - възрази Форд.
- Можеш да говориш с когото си искаш, приятел, но имам заповед да арестувам доктор Шепърд. Моля, влезте в колата, доктор Шепърд.
Мелиса го изгледа и отвърна:
- Върви по дяволите!
Клантън се обърна към Форд и му прошепна:
- Телефонът е в дневната. Тичай да се обадиш.
- Всяко забавяне ще бъде прието за възпрепятстване на федерален агент - заяви Спинели все така високо. - Качвайте се в колата. Или ще бъда принуден да ви сложа белезници и да ви отведа насила.
- Не ме докосвай, боклук такъв! - викна Мелиса.
Форд се втурна в дневната, грабна телефона и набра Локуд. На източния бряг вече бе седем вечерта, но Локуд обикновено работеше до късно. За негово облекчение съветникът на президента вдигна още след първото позвъняване.
- Открих я - каза Форд. - Но от ФБР искат да я вземат.
- Браво. Много си бърз. Няма проблем, предай я на ФБР. Бездруго го планирахме от самото начало.
- Ще е голяма грешка.
- Надявам се, че няма да има проблеми - каза Локуд след кратка пауза.
- Вече имаме. - Форд му предаде всички подробности, които бе научил: че Шепърд не е откраднала програмата Дороти, как тя сама е „избягала“, как я е заплашила... Когато стигна до момента, че Дороти може да превърти и да започне да изстрелва ядрени ракети, Локуд го прекъсна:
- Уаймън. Не ми казваш нищо ново. Между другото, всичко това е строго секретно. Остави ФБР да се погрижи за Шепърд. Не ти трябва да знаеш нищо повече. Ти си свърши работата. Ясен ли съм?
Форд чуваше виковете на Шепърд отвън, последвани от боричкане.
- Какво ще прави ФБР с нея?
- Това вече не е твоя грижа.
- Ако смятате, че така ще я накарате да ви помогне, правите голяма грешка. Това не е правилният подход. Нуждаете се от помощта ѝ, ако искате да се справите с онзи побеснял софтуер. А тя е лабилна.
- Край на дискусията.
До Форд долетя поредната ругатня отвън, последвана от затръшването на врата и рева на автомобилен двигател.
- Излъгахте ме - каза Форд. - Подадохте ми невярна информация за операцията.
- Уаймън, ти получи толкова информация, колкото ти бе необходимо, за да се справиш със задачата. Признавам, че се представи отлично. Заповядвам ти от името на президента да я предадеш на ФБР.
Форд затвори и излезе на верандата. Клантън стоеше с палци в гайките на колана, вперил поглед в облачето прах на хоризонта. Мелиса я нямаше.
- Същинска дивачка - отбеляза Клантън. - Удари агента на ФБР, насини му окото. Това е онази Мелиса, която помня. Беше невероятно нежна с конете, но станеше ли въпрос за хора, предпочиташе да се бие, вместо да отстъпи. Чудя се дали ще я видя отново.
Форд поклати глава.
- Предполагам, че всичко свърши.
- Имам лошо предчувствие какво я очаква - каза Клантън. - Но това е нещо, което не можем да предотвратим, нали?
Извади една бира от хладилната чанта до стола и я подаде на Форд. Седнаха на верандата и отпиха мълчаливо. Форд бе ядосан, но разбираше, че не е в състояние да направи нищо. А и какво бе очаквал? Бе работил за правителството достатъчно дълго, за да предвиди какво ще се случи.
След десетина минути облачето прах се появи отново. Наблюдаваха го как расте и се приближава. Беше автомобилът на агента на ФБР.
- Какво ли иска този копелдак пък сега? - попита Клантън и се залюля в стола.
Колата навлезе с лудешка скорост в застлания с чакъл паркинг; изпод гумите ѝ захвърчаха камъчета. От нея изскочи Шепърд с белезници на ръцете. Агентът не се виждаше никакъв.
- Помогнете ми да ги махна - каза тя. - По-бързо!
Без да каже нито дума, Клантън се надигна и влезе вътре. След миг се появи с две малки отвертки. Пъхна едната в ключалката, поровичка с другата и белезниците се отвориха. Мелиса ги захвърли встрани.
- Какво стана? - попита Клантън.
- Казах на онзи тъпак, че трябва да се изпикая. Когато слезе от колата с мен, го помолих да се обърне. Скочих, съборих го на земята и му взех колата. Уаймън, пали твоята. Трябва да се махнем оттук.
Форд я зяпна.
- Аз ли?
- Точно така, ти!
- И къде ще отидем?
Тя се намръщи.
- Да не мислиш, че тези глупаци ще намерят Дороти?
- Вероятно не.
- В такъв случай всичко зависи от нас.
- Нямам намерение да ставам твой съучастник в някакво идиотско бягство от ФБР.
- Трябва ми помощ. Аз съм единствената, която може да намери Дороти. Зная точно какво да направя. Дай ми двайсет и четири часа.