- Преди да хукнеш навън, спри и помисли малко.
Тя го сграбчи за яката.
- Какво има да мисля? Съвсем е полудяла. Трябва да я спрем. А как ще я спрем, ако се озовем в някоя килия на ФБР?
Форд продължаваше да я гледа втренчено.
- Да не мислиш, че ФБР може да я спре? Или че ще я оставят на мира?
Клантън се обади:
- Извинете, но не съм сигурен, че разбирам какво става. Коя е тази Дороти, че заплашва света с апокалипсис?
- Ъ-ъ... трудно е за обяснение - каза Мелиса.
- Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре - каза Форд.
- Добре, аз съм адвокат... разбирам какво имаш предвид. Как мога да ви помогна?
- Донеси ми кутията с инструментите - каза Мелиса.
Клантън я донесе и ѝ я подаде. Вътре бяха двайсет и два калибровият револвер и кутия патрони.
Форд докара взетата под наем кола. Мелиса слезе от верандата и прибра оръжието в жабката на колата. После пропълзя под нея с кутията с инструменти и след минута се появи с малка черна кутия в ръка.
- Транспондер - каза и го подаде на Клантън. - Измисли нещо хитро.
После прегърна възрастния собственик на ранчото.
- Чао, Клант.
И се настани отпред до Форд.
Форд потегли. Погледна в огледалото за обратно виждане и видя, че Клантън ги изпраща с поглед: стоеше с тъжно изражение и дори не им махна с ръка.
След като подскачаха десетина минути по неравния черен път, излязоха на павирано шосе и завиха наляво.
- От север приближават два хеликоптера - каза Мелиса.
В същия момент Форд отби на паркинга на Роки Маунтин Плаза, мушна се под покрива на бензиностанцията и спря пред една колонка.
- Налей бензин - каза на Мелиса - и не мърдай колата, докато хеликоптерите не се махнат. Аз ще изтегля пари.
Влезе вътре и използва кредитната си карта, за да изтегли максимума - шестстотин долара, след което купи пътен атлас. Седна зад волана, подаде атласа на Мелиса и каза:
- Аз карам, ти си навигаторът.
Поеха на юг. Известно време не разговаряха, после Мелиса започна да го упътва из лабиринта от второстепенни шосета. Накрая, когато наближиха границата на Ню Мексико, Форд я погледна и попита:
- Наистина ли мислиш, че е в състояние да предизвика Трета световна война?
Мелиса се замисли за миг, после каза:
- Да.
23.
Десет часът. Лансинг чакаше на железния мост Хел Гейт, пушеше пура „Кохиба“ и се наслаждаваше на гледката. Моро крачеше нервно напред-назад по тротоара, пушеше като комин цигари „Америкън Спирит“ и хвърляше фасовете през парапета. Бяха подранили с половин час за срещата с Пати Меланкорт, но го бяха направили напълно съзнателно. Лансинг искаше да огледа мястото, да го анализира, да го „почувства“, както се изразяваше, и да си създаде представа как ще протече срещата.
По построения през 1917 година мост Хел Гейт, прехвърлил снага над мръсните води на едноименния пролив, минаваха три железопътни линии и един тротоар за пешеходци. Мостът свързваше островите Рандал и Уорд в Ист Ривър с Астория, Куинс. Беше тих мост, рядко използван от влакове и отдавна затворен за пешеходци. Преминаването по него бе забранено и изискваше преодоляването на ограда от метална мрежа.
Гледката обаче бе изумителна. Насочеше ли поглед към пролива Хел Гейт и северния край на Куинс, Лансинг можеше да види огромната електроцентрала „Кон Ед“, разположена на брега на Ист Ривър с осветените ѝ от прожектори комини и мощните струи пара над тях; вляво се намираше прочутият затвор Райкърс Айланд с неговите железобетонни бастиони, лъскава бодлива тел и въртящи се наляво-надясно прожектори - приличаше на високотехнологична версия на замъка Иф. Докато се наслаждаваше на панорамата, над главата му премина нисколетящ Боинг 767; двигателите му виеха, докато се насочваше към летището „Ла Гуардия", разположено зад „Кон Ед“. След като премина, отново се възцари благословена тишина, но само за няколко минути, докато се появи следващият самолет.
Лансинг се наведе над парапета и погледна черните води на пролива. Според Уикипедия разстоянието до водата бе малко повече от четирийсет и един метра, което правеше Хел Гейт втория най-висок мост в Ню Йорк Сити. Поради тази причина бе станал предпочитано място на самоубийците от града.
Погледна си часовника. До появата на Меланкорт оставаха десет минути. Почувства прилив на бодрост. Странно, но този тип интриги му допадаха повече от разоряването на някоя инвестиционна банка с помощта на алго-тьрговия. Лансинг бе израснал в градска къща на Шейсет и девет улица, а баща му, както и бащата на неговия баща, бяха инвестиционни банкери. Лансинг-старши бе от онези заблудени души, които вярваха, че като правят пари, вършат Божието дело. Лансинг, от своя страна, вярваше, че като прави пари, върши Своето дело. Това бе мръсен бизнес... ако се прави както трябва, разбира се. Понякога, в разгара на дадена сделка, той се чувстваше като прочутия пират Черната брада, който кълца враговете си със сабя сред оръдейни изстрели, облаци дим и реки от кръв по палубата. Тръпки го побиваха, когато наблюдаваше как Мамбата краде от крадците и се връща, натоварена с плячка. В тази високоскоростна алго-тьрговия имаше моменти, когато за една секунда правеше повече пари, отколкото баща му бе изкарвал за цяла година. Беше много забавно... докато някой не го бе победил в собствената му игра. Крадец, който бе откраднал от крадеца, който крадеше от крадците.