Щеше да си отмъсти. Това дребно отклонение от целта, което представляваше срещата с Меланкорт, щеше да му помогне да направи нещо като репетиция за голямата сделка.
Наведе се над парапета, вдиша дима от пурата и го изпусна нагоре. С крайчеца на очите си видя Моро да пали нова цигара от фаса на предишната.
- Не ги хвърляй на земята - предупреди го Лансинг. - Така ще могат да вземат ДНК проба от тях.
- Не съм толкова глупав - отвърна Моро.
Лансинг се обърна и каза:
- Ето я.
В далечината се появи дребна фигура, която крачеше - забързано, уплашено, отмерено - по тротоара. Пристигна останала без дъх. Лансинг протегна ръка и тя се здрависа с него. Дланта ѝ бе студена и влажна.
- Защо трябваше да се срещнем тук? - попита тя. - Не обичам да катеря огради, а и това място никак не ми харесва.
- Налага се - както за ваша сигурност, така и за наша. Без свидетели. Носите ли нещата?
Тя извади от джоба си дебел наръчник, чиито листа бяха захванати със спирала, и му го подаде. Лансинг го взе и го разлисти. Беше доста оръфан, много от страниците му бяха с подвити ъгълчета. На корицата бяха отпечатани емблемите на НАСА и „Годард“, а под тях бе заглавието, което гласеше:
ПРОЕКТ КРАКЕН
Ръководство за кодиране на FIAT LUX
дефиниции, спецификации, модули,
процедури.
Секретно! Копирането забранено!
- Отлично! - възкликна Лансинг и се зачете. Не разбра нищо. Подаде ръководството на Моро.
- А идентификационният код?
Тя му подаде лист с написани на ръка символи. Лансинг впери поглед в него.
- Защо е написано на ръка?
- Допълнителна мярка за защита - отвърна Меланкорт. - Кодът е програмиран по начин, който прави невъзможно разпечатването му на принтер.
- Надявам се това да е верният код.
- Верен е. Проверих го няколко пъти.
- Откъде да знаем, че ни казвате истината?
- Ще трябва да ми се доверите.
- Ако сте ни измамили по какъвто и да било начин - каза Лансинг, - ще ви намеря и ще ви накарам да върнете парите. И то по не особено приятен начин.
- Спестете си заплахите. Това струва страшно много. А вие го получавате съвсем евтино.
- Разбирате моята загриженост.
- Вие дойдохте при мен. Аз не съм ви търсила.
Лансинг си пое дъх. Полагаше усилия да запази хладнокръвие в преговорите с тази упорита и непривлекателна жена.
- Ще ни помогнете ли да открием Дороти?
- Не. Както казах и на Моро, това е ваша работа.
- Защо? Знаете, че плащаме добре.
- Защото НАСА също я търси. Както и ФБР. И Пентагонът. Достатъчно рискове поех, така че, не, благодаря. Освен това... - Тя се поколеба, после продължи: - Тъй като зная на какво е способна Дороти, бих искала да ви предупредя. Бъдете много, много внимателни, когато я търсите.
- А защо програмата се казва Дороти?
Тя скръсти ръце.
- Нямам представа. Шепърд избра името. Тя е откачена. Гениална, но луда. Парите ми, моля?
Макар да бе топъл есенен ден, на моста подухваше студен вятър, който разнасяше над Хел Гейт миризма на катран, тиня и гниещи боклуци.
- Само още няколко въпроса. Каква точно бе ролята ви в програмирането на Дороти?
- Ръководех един от екипите, написали софтуера.
- И какво всъщност правехте?
- Кодирах модула за диференциална верификация на възложената задача.
- Което означава?
- Този модул контролира дейността на „Експлорър”, свързана с изпълнението на възлаганите задачи. Ако сондата не успее да изпълни определена задача, модулът ще я накара да опита отново, като междувременно измени една или две променливи. Това ще се повтаря, докато задачата не бъде изпълнена или не стане ясно, че е неизпълнима.