- Не ми казвай неща, които знам прекалено добре - отвърна баща му и си наля още вино.
- Може би трябва да се замислиш дали да не станеш консултант някъде... да започнеш на половин ден.
- Виж какво, времето на проекта ми изтича. Не намеря ли финансиране сега, от него няма да има никакъв смисъл. Това е лошото.
Джейкъб, който продължаваше да дъвче усърдно, видя с крайчеца на окото си как майка му забива поглед в чинията си.
- А може би от тези роботи наистина няма никакъв смисъл - каза баща му. - Как мога да се надявам някой да прояви интерес към тях, след като собственият ми син не се интересува? - И погледна Джейкъб, който извърна поглед.
Майка му изгледа остро баща му, сякаш искаше да каже: „Не тормози детето“.
Лицето на Джейкъб пламна.
- Татко, роботът е чудесен.
- Но не си го извадил от килера, откакто ти го подарих.
- Дан, сега не е нито мястото, нито времето - скастри го остро майка му.
Лицето на Джейкъб вече гореше.
- Играх си с него... веднъж или два пъти.
Настъпи неловко мълчание.
- Може би - обърна се майка му към баща му с внезапно променен тон - трябва да попиташ Джейк какво да усъвършенстваш в Чарли? В края на краищата роботът е предназначен за деца като него.
Джейкъб се почувства зле. Трябваше да си играе повече с робота и да го направи така, че всички да го видят.
- Джейкъб, какво не ти харесва в Чарли? - попита баща му.
- Харесвам Чарли.
Настъпи продължителна тишина. Джейкъб усети погледа на баща си върху себе си, но не намери сили да му отвърне.
- Хайде, Джейкъб, помогни ми. Какви според теб са недостатъците на Чарли?
- Казах ти, че харесвам Чарли... но...
- Но?
- Речникът му е беден. Не знае много думи. Все повтаря: ,,Не разбирам тази дума“.
- Какви думи?
- Различни. Думи, които използват децата.
- Имаш предвид жаргон?
- Да. И това също.
- Разумно предложение - обади се майка му.
- Има законови ограничения относно използването на нецензурни изрази.
- Законовите ограничения да вървят по дяволите - отсече майка му. - Мисля, че трябва да позволиш на Джейкъб да ти помогне в усъвършенстването на Чарли. Мисля, че това... ще е добре.
- Добре, добре - съгласи се баща му и се обърна към него. - Какво друго?
- Ами... Чарли е... малко глупав.
- Глупав?
- Не знае абсолютно нищо.
- Например?
- Нищо. Сърфинг. Музика. Състави. Филми... Освен това е досаден.
- Като поведение ли имаш предвид?
- Да. Освен това гласът му е прекалено писклив.
- Предполага се, че това е детски глас.
- Но той е писклив и хленчещ!
Отново се намеси майка му:
- Дан, надявам се да слушаш внимателно, защото Джейкъб може би ти дава най-добрите съвети, които ще получиш.
- Слушам. - Джейкъб видя, че баща му го гледа с любопитство. - Съжалявам, че не те попитах по-рано.
- Можеш ли да го препрограмираш? - попита майка му. - Много ли ще е трудно? Имам предвид... да вложиш в Чарли някакво чувство за хумор, малко характер, да го направиш... не толкова примерен.
- Не е невъзможно - каза баща му и стана от масата.
- Къде отиваш?
- В работилницата. Трябва да напиша една програма. Искаш ли да ми помогнеш, Джейкъб?
- Ами... не знам.
- Иди с баща си. Той се нуждае от помощта ти.
Джейкъб стана. Не бе сигурен дали баща му наистина се нуждае от помощта му, не бе сигурен и дали му се занимава с подобно нещо. Но въпреки това последва баща си в работилницата.
26.
Уаймън Форд спря взетия под наем автомобил пред портите на ранчото „Броудбент“ малко преди полунощ. Бяха карали по черни селски пътища часове наред и бяха изтощени и целите покрити с прах. Форд не бе успял да се свърже с Броудбент, за да го предупреди, че идват - нали с Мелиса нямаха мобилни телефони, - но се надяваше да си е вкъщи. Когато спря пред самото ранчо, сензорите за движение включиха прожекторите и осветиха пространството пред къщата.
- Това ранчо е адски затънтено - отбеляза Мелиса. - Дороти си знае работата.
- Изчакай тук.
Форд слезе от колата и застана сред кръга светлина. Никой не посреща с отворени обятия появата на неканени гости в изолирано ранчо, и то в полунощ. На прага се появи Броудбент, леко прегърбил високата си снага. Както можеше да се очаква, държеше дванайсеткалиброва пушка.