Форд продължаваше да стои в светлината от прожекторите.
- Том!
- Уаймън! - Броудбент вдигна пушката с цевта нагоре, слезе по стъпалата, отиде при Форд, стисна ръката му и го потупа по гърба. - Какво става, по дяволите? Не си ли чувал за телефони?
- Имаме проблем - каза Форд.
Броудбент присви очи и погледна към колата.
- Кой е това там? Приятелката ти?
- Не. И за да те ядосам допълнително, ще ти кажа само, че току-що научи за нея всичко, което ти трябва да знаеш. Няма да ти кажа и какво правим. Трябва да скрием колата в гаража и да се залавяме за работа.
- Каква работа?
- Трябва ни компютър.
- Незаконно ли е?
- Не мога да отговоря на този въпрос.
- Добре, разбрах. Но вместо да приберем колата в гаража - първото място, на което ще я потърсят, - ще я откарам в едно сухо дере и ще я скрия там. Приятелката ти има ли си имe?
- Мелиса.
- Добре, влизайте.
Като по сигнал, в същия момент Мелиса излезе от колата и отупа от дрехите си прахта и мръсотията, които бе насъбрала още в планината. След повече от триста километра по черни пътища синята до неотдавна кола под наем бе станала кафява от покрилия я прахоляк. Мелиса взе от задната седалка лаптопа на Форд, увит в найлоново фолио.
- Гладни ли сте? Жадни? - Броудбент погледна Мелиса и попита: - Душ?
- По-късно. Как е връзката ти с интернет?
- Разполагаме със собствена високоскоростна линия, сигналът се доставя по оптичен кабел. Трябва ми заради ветеринарната ми практика - изпращам по електронната поща рентгенови снимки и прочие.
- Колко е бърза?
- Около сто мегабита в секунда.
- Покажете ми къде да се свържа. Чака ме работа.
Според Форд за човек с доста пари Том Броудбент живееше като монах. Къщата му бе малка и оскъдно обзаведена. Дупките от куршуми по стената в дневната, останали след един неприятен инцидент преди години, бяха замазани и боядисани, но бяха останали лъскави петна. Том не си бе направил труда да пребоядиса цялата стая.
- Как е Сали? - попита Форд. Имаше предвид съпругата на Броудбент.
- Спи като бебе. Никой не е в състояние да я събуди, дори разните нехранимайковци, които пристигат неканени в полунощ.
Въведе ги в малък кабинет, показа на Шепърд къде да се свърже с интернет и добави:
- Има и безжична връзка.
- Опасявам се, че ще трябва да я изключа и да използвам само кабела. Така ще имам по-добър контрол - каза тя и отвори лаптопа. - Трябват ми малки отвертки, скалпел, тънки клещи, пинсети с гумени накрайници, малък хирургически форцепс и... празно шишенце от хапчета и въздух под налягане.
- Ей сега - отвърна Броудбент и излезе.
- За какво ти е всичко това?
- Можеш да се обзаложиш, че ФБР и Агенцията за национална сигурност са възложили издирването на Дороти на най-добрите си компютърни специалисти. Апропо, несъмнено търсят и нас. Трябва да модифицирам този компютър така, че да създам сигурна и безопасна среда за Дороти, където да мога да я поправя. Освен това трябва да създам мрежа от прокси сървъри, което да им попречи да ни проследят.
- И можеш да направиш всичко това с един обикновен лаптоп?
- Да. Държа онлайн всичките си инструменти за програмиране.
- А тя как ще разбере, че си се свързала с интернет?
- Ще разбере. Но дори да не се свърже с нас, аз мога да я открия. Дороти разполага с уникален идентификационен код, който действа като транспондер. Когато използва интернет, за да се премести от един компютър в друг, оставя пътечка от дигитални трохички хляб.
Броудбент се върна с инструментите.
- Имаш късмет, че съм ветеринар.
- Благодаря - отвърна Мелиса, сложи ги на масата и се обърна към Форд. - Няма да стане бързо. Остави ме сама.
Форд последва Броудбент, който вече излизаше от стаята.
- Намерил си си очарователна приятелка - отбеляза Броудбент. - Вече...?
- Не - отвърна Форд рязко.
- Не можеш да живееш като монах цял живот.
- Ние сме npocтo партньори. Запознахме се преди два дни. Освен това сме... несъвместими.
- Добре, добре. Имам едно хубаво малцово уиски, в случай че се нуждаеш от лекарство, докато чакаш.
- О, да!
Броудбент наля две чаши и подаде едната на Форд. Настаниха се на стария диван в хола. Броудбент кръстоса дългите си крака, погледна Форд за миг, после поклати глава.
- Виж се само. Вечно се забъркваш в някакви каши.