- Иначе скучая. Как е ветеринарната практика?
- Шейн върши повечето работа. Направих го съдружник преди две години.
- А Сали?
- Преподава в Гоуст Ранч. Всичко е наред. Тихо, спокойно. Не се е случвало нищо особено след убийството на онзи златотърсач в Мейз.
- По-добре освободи Шейн утре. Така няма да задава излишни въпроси.
- Няма проблем. Ще измисля някакво извинение.
- Том, нямаш представа колко съм ти благодарен.
Броудбент махна с ръка.
- Ти ми помогна, когато аз бях загазил.
От кабинета долетя гласът на Мелиса:
- Тя е тук.
27.
Лансинг и Моро бяха на моста Хел Гейт в дванайсет без двайсет. Лансинг прецени, че ще има достатъчно време да изпуши още една „Кохиба“, така че я извади, отряза краищата ѝ и я запали с педантична прецизност, докато Моро крачеше нервно наоколо.
Лансинг бе уредил всичко. Всичко бе на мястото си. Всичко бе готово. Издуха облаче дим и усети как го обземат възбудата и нетърпението, продиктувани от онова, което предстоеше да се случи. А то бе доста по-опасно и от най-рисковите му сделки.
Когато видя Меланкорт да се появява в другия край на моста с обичайната си скована походка, Лансинг хвърли угарката във водата. Намираше Меланкорт за толкова скучна и сива, че не можеше да си представи да липсва на някого.
- Здравей, Пати - поздрави я той, когато тя дойде. Пристъпи към нея и се здрависа сърдечно, в резултат на което получи вяло ръкостискане. - Надявам се, че си паркирала там, където ти казах?
- Да - отвърна Меланкорт.
- Добре. Носиш ли програмата?
Тя бръкна в джоба си, извади една флашка и му я подаде.
- Програмата съвсем не е сложна. Нямам представа защо ви е притрябвала.
- Това си е мой проблем. Как се пуска?
- Съвместима е и с операционната система на „Епъл“, и с „Линукс“. Достатъчно е да включите флашката и да инсталирате програмата.
Той прибра флашката в джоба си.
- Благодаря ти. Пати. Имам само още няколко въпроса и ще си получиш парите.
- Писна ми от въпроси. Дайте си ми парите.
Лансинг се поколеба, после кимна на Моро и той ѝ даде куфарчето. Тя го отвори, увери се, че е пълно със стодоларови банкноти, и го затвори.
- Дороти още ли е в неизвестност? - попита Лансинг.
- Да. Никой няма представа какво се случва. Шепърд също е в неизвестност, а в „Годард“ гъмжи от агенти. Говори се, че програмата е откачила, че излязла извън контрол, че се кани да започне война или да убие някого... такива неща.
- А може ли да го направи?
- Ами... трудно е да се прецени. Но реши ли, може да нанесе доста щети. Включително да убие някого.
- Че как е възможно една компютърна програма да взима подобни решения?
- Това вече се случва. При това всеки ден.
- Но не и без намесата на човек.
- Гледали сте онзи филм по Артър Кларк, нали? Помните компютъра ХАЛ. Това не е фантазия. Всички научнофантастични истории за полудели компютри може да ви се струват измислица, но истината е, че научната фантастика постепенно се превръща в реалност. Проблемът ХАЛ, както го наричат, тревожи програмистите вече от трийсет години. Това е причината ръководството на НАСА да не искаше да използва изкуствен интелект, но се оказа, че друга възможност просто няма. Дадеш ли автономия на един софтуер, му даваш и възможност да взима самостоятелни решения. Това е все едно да отвориш кутията на Пандора.
- От предишния ни разговор съдя, че тази програма е опасна. Може ли да ни направи нещо, ако се опитаме да я хванем? - попита Лансинг.
- Заплашите ли самото ѝ съществуване, може да се случи всичко. Бих ви посъветвала да държите всичко, върху което работите, всичките си планове, комуникации и прочие, в устройства, които не са свързани с интернет. Не ползвайте дори телефон. Но това е ваш проблем, не мой. Приключихме ли?
- Последен въпрос: има ли вероятност да ви убедим да ни помогнете да хванем Дороти? Ще спечелите доста пари.
- Не, никаква. Приключих с това.
Тя се накани да си тръгне, но той я хвана за ръка и я спря.
- Не бива да ни виждат да си тръгваме заедно. От съображения за сигурност. Ние ще си тръгнем първи. Изчакайте пет минути, после си тръгнете и вие. Става ли?
Тя се намръщи, но след секунда колебание кимна.
Лансинг и Моро се отдалечиха, а Пати Меланкорт остана на място, стиснала здраво куфарчето. Лансинг изпита мимолетен пристъп на нещо, което би могъл да определи най-вероятно като съжаление. Докато крачеше към Куинс, зърна силуетите на двамата братя киргизци, които се появиха в другия край на моста и тръгнаха към Пати Меланкорт.