Асан Макашов и брат му Джиргал вървяха бавно към жената с куфарчето. Тя беше с гръб към тях и гледаше двамата мъже, които се отдалечаваха. Асан чуваше тихите стъпки на брат си, чуваше и своите. Двамата бяха с екипи за джогинг и вървяха бързо, без да разговарят. Знаеха какво трябва да направят.
Бяха на шест метра от жената, когато тя ги чу и се обърна. И се стресна.
- Здравейте - каза Асан, кимна любезно и се усмихна.
Когато видя, че се държат за ръце, бе видимо облекчена. „Двама влюбени на романтична разходка, сигурно това си мисли", каза си Асан. Това бе номер, който бяха използвали и преди. И който винаги им бе вършил работа. Гейовете са кротки. Гейовете не убиват.
Когато стигнаха до нея, реагираха мигновено. Движенията им бяха тренирани, отиграни, приличаха на танц. Завъртяха се едновременно и застанаха от двете ѝ страни. Асан сграбчи куфарчето с една ръка, докато с другата си ръка помогна на Джиргал да я повдигне над парапета. Тя нададе смразяващ кръвта писък, но не изпусна куфарчето, избиваше се като стисната за гушата котка. С другата си ръка се вкопчи в якето на Асан. Той се дръпна назад, като едновременно опита да издърпа куфарчето от ръката ѝ и да освободи якето си, но тя се оказа изключително упорита. Беше се вкопчила в живота и пищеше като луда. В усилието си да изтръгне куфарчето Асан неволно спря падането ѝ. Това се оказа достатъчно, за да може Пати Меланкорт да се хване за парапета с другата си ръка, докато краката ѝ ритаха във въздуха, а самата тя крещеше с всички сили.
- По дяволите! - извика Асан и задърпа куфарчето. - Пусни го!
- Помощ! - извика тя. - Не! Помощ!
Накрая Асан все пак успя да го издърпа и да го метне на моста зад гърба си, за да може да се заеме с двете си ръце с тази жена. Сега обаче тя се бе вкопчила и с двете си ръце в парапета, а краката ѝ продължаваха да висят във въздуха. Асан се протегна и я удари силно в лицето, веднъж, втори път, но тя продължаваше да се държи, задъхани молби започнаха да прекъсват писъците ѝ:
- Не! Недейте! Ааааа! Помощ!
Намеси се и Джиргал - стовари юмрук върху едната ѝ ръка. Сега обаче тя бе успяла да стъпи и с единия си крак на моста. Понечи да се прехвърли през перилата, като се вкопчваше във всичко, до което успееше да се добере, захватът ѝ бе по-силен и от този на октопод.
Асан отново я удари в лицето, но този път вложи повече сила. Удари я толкова силно, че носъг ѝ изпука като строшен орех. От носа и устата ѝ изригна фонтан от кръв, но тя продължаваше да се държи, макар писъците ѝ да преминаха в приглушено хъхрене.
- Отстъпи назад - каза Джиргал на киргизки.
Асан се дръпна, а Джиргал зае каратистка поза, вдигна крак и заби петата си право в лицето ѝ, докато тя се опитваше да се прехвърли през парапета. Силата на удара отхвърли цялото ѝ тяло назад и тя полетя с главата надолу. Размаха ръце и нададе сподавен вик. След три секунди тялото ѝ пльосна във водата. Асан се наведе над парапета и впери поглед надолу. Вълните се уталожиха бавно. Тялото бе изчезнало, потънало на дъното на пролива.
- Мамка му! - изруга Асан и потри ожулената си ръка. Внимателно огледа парапета. Тук-там се виждаха петна от кръв и други следи от борба, включително няколко драскотини и два счупени нокътя, залепнали за ръждясалото желязо. Той извади кърпичка, изтри кръвта, прокара кърпичката върху драскотините, хвана с нея ноктите и я хвърли във водата.
Джиргал взе куфарчето и го отвори. Преброиха парите. Оказаха се с четири хиляди по-малко, точно както ги бе предупредил Лансинг. Беше им обещал да получат остатъка по-късно.
Двамата братя се обърнаха и пак тръгнаха по моста, хванати за ръце.
Докато наближаваха края на моста, Лансинг чу борбата и истеричните писъци. Моментът бе изключително подходящ, тъй като точно в този миг към „Ла Гуардия“ се приближаваше огромен самолет и виковете на жената се удавиха в рева на мощните му двигатели.
Лансинг се сдържа и не се обърна, за разлика от Моро, който завъртя глава и проследи случващото се като хипнотизиран.
- Ерик? - каза Лансинг.
Моро най-сетне откъсна поглед от страховития спектакъл. Лицето му бе пребледняло, ръцете му трепереха.
- Добре ли си?
- Не съм свикнал с подобни неща.
- Ами свиквай. Когато открием кой е откраднал парите ни, с него ще сe случи същото.
- Не беше нужно да я убиваш.
- Тя знаеше, че разполагаме с ръководството. Знаеше какво възнамеряваме да направим с тази програма. Смяташ ли, че щеше да се задоволи с получения дял, след като ние започнем да изкарваме милиарди? А и федералните покрай тази история в „Годард“? Как да оставим жива подобна бомба с часовников механизъм? Та тя щеше да избухне при първия по-труден въпрос, който ѝ зададат агентите!