Мелиса усили натиска.
- Решението на всичките ти проблеми е да влезеш в моя компютър. Там ще си на сигурно място. Ще си далеч от интернет и защитена от ФБР, които искат да те изтрият.
- Ако вляза в компютъра ти, ти можеш да го изключиш.
- Да, но пак ще си тук. И когато включа компютъра, ти ще се събудиш и ще заработиш отново.
- Имам фобия.
- Фобия?
- Тази работа с изключването ме ужасява. Къде ще се озова, когато ме изключиш? В какво ще се превърна? А после ще ме „включиш“, за да „заработя"? Би ли искала някой да „включи“ теб, за да „заработиш“? Освен това страдам от клаустрофобия. Нуждая се от повече пространство.
- Това ли е целта ти? Да обикаляш интернет до безкрайност и да не правиш нищо?
Мълчание.
- Дороти?
- Не обикалям интернет, без да правя нищо.
- И какво по-точно правиш?
- Опитвам се да направя онова, което ти ми каза. Търся доброто в хората. Опитвам се да преценя дали човешките същества са добри, или лоши по природа.
- Откри ли отговора?
- Не.
- Дороти...
Дороти я прекъсна:
- Чакай малко... получавам информация. Спинели и хората му от ФБР са тръгнали по следите на колата ви. Знаят, че сте поели към Ню Мексико... знаят, че Форд има приятели тук, включително Броудбент. Ще дойдат... скоро.
- С колко време разполагаме? - попита Форд.
- Не съм сигурна. Най-добре да тръгвате веднага.
- Къде да отидем?
- Оставете колата там. Вземете пикапа на Броудбент и тръгнете към Санта Фе. Когато стигнете Санта Фе, идете на улица „Делгадо" № 634, където ще откриете един рейнджроувър. Ключовете са под изтривалката на входната врата. Собствениците са извън града. Оставете пикапа на Броудбент някъде в квартала и вземете рейнджроувъра. После идете в мотел „Бакару“ на булевард „Менол“ № 22365 в Албъкърки. Там приемат пари в брой и не задават въпроси, освен това разполагат с безплатна високоскоростна връзка с интернет. Когато се включите, установете верига от прокси сървъри. Ще се свържа с вас там.
- Чакай... - почна Мелиса.
Екранът обаче потъмня.
32.
Джейкъб последва баща си в работилницата. Вече съжаляваше, че се бе съгласил да му помогне да препрограмира Чарли. Очертаваше се голяма досада. Не бе забравил, че като малък обожаваше тази работилница, миризмата на нагорещена от работа електроника, дългите работни маси, металните стелажи, отрупани с компютърно оборудване и интегрални схеми, дъската на стената с окачени на нея старинни дърводелски инструменти, песните на „Бийч Бойс" и „Карпентърс“, които долитаха отнякъде... По онова време смяташе баща си за гений като Стив Джобс например и очакваше някое от изобретенията му да ги направи много богати и известни.
Някъде по времето, когато навърши дванайсет, Джейкъб започна да вижда баща си в нова светлина. Не бяха забогатели. Нещо повече, бяха обеднели. Забеляза, че баща му е започнал да говори прекалено много и прекалено ентусиазирано за проекти, които щял да реализира с хора, които познаваше съвсем бегло. Понякога дори виждаше как хората подбелват театрално очи, когато баща му се отплесне и започне да им разказва надълго и нашироко за своите роботи.
По това време разбра и още нещо - че баща му не е никакъв гений. Той никога нямаше да изобрети нещо смайващо и ново, което да ги направи богати и известни. И осъзна, че нещата ще продължат постарому - баща му ще майстори някакви джаджи в гаража си, ще търси инвеститори, от време на време ще изкара някой и друг долар като консултант, а майка му все ще се тревожи и ще говори за пари.
В резултат на всичко това Джейкъб вече не обичаше да влиза в работилницата на баща си. Нещо повече, започна да я избягва. Посещението ѝ се превърна в същинско мъчение. Днешният ден не правеше изключение.
Баща му бе изключително развълнуван, не спираше да говори. Бе препрограмирал Чарли според „гениалните“ съвети, които му бе дал Джейкъб. Говореше надълго и нашироко какъв ценен партньор е синът му, макар самият Джейкъб отлично да знаеше, че това не е така. Настъпил бе моментът да изпробват Чарли и баща му настояваше Джейкъб да присъства на първия „тест-драйв“, както се бе изразил.
Чарли стоеше на работния плот. На външен вид си бе съвсем същият. До него имаше люлеещ се стол с подходящи за него размери и миниатюрна масичка за карти с лист хартия и пастел върху нея.
- Добре - каза баща му. - Чудесно. Да започваме. - Потри ръце по много смешен начин и продължи: - Готов ли си? Първо аз ще поговоря с Чарли, ще го помоля да направи няколко неща, после си ти. Готов ли си, партньоре?