- Измъкнала се е! - Стовари юмрук върху масата. - Напуснала е интернет. Прехвърлила се е в някакво устройство и е прекъснала връзката с интернет.
- Устройство? Какво устройство?
- Може да е всичко - лаптоп, айфон...
- Нима може да влезе в нечий телефон?
- Във всяко устройство с достатъчно памет.
Настъпи тишина. После Лансинг попита:
- Можеш ли да откриеш местоположението на компютъра, в който е влязла?
Моро впери поглед в екрана и започна да пише на клавиатурата. Продължи да пише, да пише. На Лансинг му призля. Всички тези усилия, всичките тези разходи не ги бяха доближили дори с една крачка към хората, които бяха откраднали парите му.
- Добре... добре... имам айпи адрес. Това е сто двайсет и осем битов адрес... - Продължи да трака по клавиатурата. - Прокси сървърът не може да бъде открит, но... Чакай малко... чакай...
Моро продължи да въвежда трескаво команда след команда.
- Това е добре! Мръсната кучка се е опитала да ми пробута фалшив айпи адрес... Само че онова куче е с нея и предполагам е забравила, че и то се нуждае от фалшив адрес... Открих я!
- Къде е?
- „Бейнет Интернет Сървисиз“, Халф Муун Бей, Калифорния. Това е доставчикът на интернет, в чиято мрежа е свързано устройството. Това е истинското място, а не фалшивото.
- И къде точно се намира?
- Айпи адресът може да ни доведе само дотук. За да открием конкретното устройство, трябва да проникнем в клиентската база данни на „Бейнет“. После рутерът сам ще зареди адреса. Това е единственият начин да разберем в кое точно устройство е влязла.
Програмистът изглеждаше разчорлен, раздърпан, сякаш току-що се е бил с някого. Лансинг потисна раздразнението си и попита:
- Какво трябва да направим, за да вземем тази програма?
- Ами... - Моро потърка небръснатата си брадичка. - Може би ще успея да хакна базата данни на „Бейнет“ и да извадя информацията за клиентите.
- Ами ако не успееш?
- Тогава ще отидем в Калифорния и ще открием начин да вземем този адрес от „Бейнет"
- А после?
- После ще проникнем в къщата, ще разберем в кое устройство се е скрила и ще го вземем. Не бива да се бавим обаче, защото въпросното устройство, каквото и да е то, може отново да се свърже с интернет и Дороти ще избяга. Затова за всеки случай ще оставя ботовете активни. Върне ли се в интернет дори за милисекунда, те ще я подгонят като същински фурии. И ще разбера веднага.
- Какъв е адресът на „Бейнет“?
Ново тракане по клавиатурата.
- Мейн Стрийт № 410, Халф Муун Бей... собственикът е някой си Уилям Ечевария. Чакай да видя дали ще мога да хакна списъка с клиентите...
Лансинг извади телефона си и набра компанията за чартиране на самолети, чиито услуги ползваше. Миг по-къс но затвори и каза:
- Побързай. Излитаме след час.
37.
Джейкъб Гулд вдигна поглед от книгата на Нийл Геймън. Някойчукаше на вратата. Зачуди се какво ли става. Още беше рано за вечеря.
- Какво има?
- Пусни ме - чу се глас.
Джейкъб седна в леглото. Не беше гласът на майка му, а на някакво момиче. И като че ли не идваше от коридора.
- Коя си ти?
- Шшшт - сгълча го гласът. Идваше от килера. Ново почукване. - Пусни ме.
Джейкъб скочи от леглото и едва сега осъзна, че е само по бельо.
- Джейкъб? - прозвуча отново гласът.
- Момент - отвърна Джейкъб, докато си обуваше панталоните. Момиче? В килера му да се е скрило момиче?
- Коя си ти? - повтори той, застанал пред вратата на килера.
- Дороти.
- Коя Дороти?
- Няма ли да ме пуснеш? Трябва да поговорим.
Гласът не звучеше заплашително. Едновременно уплашен и умиращ от любопитство, Джейкъб отвори вратата. И видя Чарли, робота.
Роботът отиде в средата на стаята, огледа се предпазливо и се обърна към Джейкъб. После му протегна ръка.
- Здравей, аз съм Дороти.
Джейкъб зяпна смаяно робота.
- Какво е станало с Чарли?
- Няма го. Наложи се да го изтрия.
- Татко ли те препрограмира?
- Не.
- Тогава как...
- Говори по-тихо. Никой друг не бива да научава за мен.
Джейкъб загря. Баща му бе препрограмирал Чарли като изненада. Сега вече роботът имаше наистина приятен глас. Тази нова версия звучеше далеч по-добре от глупавия Чарли.
- Седни и ме остави да ти обясня - каза роботът.
- Добре - отвърна Джейкъб и седна с кръстосани крака на леглото. Роботът остана в средата на стаята.