Това привлече вниманието на Ечевария. Макар да се занимаваше с „Бейнет“ повече като хоби, тъй като не се нуждаеше от парите, подобна цена за компания, която оперира в сектор с ниска норма на печалбата и приходи от не повече от един милион годишно, бе достатъчно щедра, за да привлече вниманието на всеки собственик.
Ечевария се развълнува, какво ти, направо се разтрепери, предложи им минерална вода „Лаукуен“, бутилирана направо от извора - артезиански кладенец в Патагония, и нареди на секретарката си да не го свързва с никого, макар да продължаваше да твърди, че „Бейнет“ не е за продан.
Около половин час след началото на срещата Лансинг най-сетне стигна до въпроса, който го интересуваше повече от всичко останало. Изчака да настане тишина, сетне събра длани и се приведе напред.
- Господин Ечевария, преди да отправя каквато и да било оферта, извършвам собствено проучване. В края на краищата не съм получил даром милиарда, който спечелих на Уолстрийт.
Ечевария кимна. Един милиард бе впечатляваща цифра дори за човек, натрупал състояние от онлайн бизнес. Дори когато този един милиард се бе стопил наполовина преди няколко седмици.
- Проучих компанията ви. Онова, което открих, изглежда добре... в противен случай нямаше да бъда тук, разбира се.
Ново замислено кимване от страна на Ечевария.
- Трябва да открия отговора на още един въпрос.
- Казвайте.
- Наистина ли, ама наистина ли сте готов да продавате?
След секунда мълчание Ечевария отговори:
- Обичам работата си. Обичам този град. Обичам интернет бизнеса. Това са все неща, които трудно бих променил. Но... ще е глупаво от моя страна да не изслушам човек, който се кани да ми направи щедра оферта.
- Отлично ви разбирам. Бих искал да ви направя оферта. И то писмена. Подробна. Ще имате достатъчно време да я обсъдите с вашите адвокати. Готов ли сте на това?
- Бих казал, че... да.
Ново мълчание.
- Нуждая се от още едно нещо, за да подготвя оферта, и това е потвърждение на клиентската ви база.
- Счетоводната ми фирма ще ви предостави заверено копие от годишния одит - отвърна Ечевария.
- И двамата знаем, че понякога счетоводните фирми са доста... гъвкави. Бих искал да проверя това директно. Лично.
- Какво предлагате?
- Да прегледам информацията за вашите клиенти тук, във вашия офис, във ваше присъствие. Няма да копирам списъка с клиенти. Моят колега, господин Моро, е компютърен специалист. Той трябва само да потвърди броя на клиентите, които твърдите, че обслужвате. Нищо повече.
Ечевария се усмихна.
- Оценявам това, но следвам строга политика на неразгласяване на списъка с клиенти. Благодарение на дългогодишния си опит в този бизнес стигнах до извода, че най-важното нещо в него е сигурността и поверителността на информацията за клиентите.
- Нямаме намерение да публикуваме списъка ви с клиенти. Няма да изнесем нищо от кабинета ви. Всичко ще се случи тук, пред вас. Само ще погледнем. Няма да копираме.
Ечевария поклати глава.
- Поверителността на информацията е нещо свещено за мен. Изгубя ли доверието на моите клиенти, ще изгубя всичко. Не мога да го допусна. Помогнете ми да открием друг начин да потвърдим достоверността на информацията, която ви интересува, и ще го приема.
- Няма друг начин. Трябва да видим списъка с вашите клиенти.
Настъпи тишина. Ечевария се почеса по главата, скръсти ръце, напрегна мускулите си. Определено разсъждаваше върху проблема. Накрая поклати глава и каза:
- Не мога да го направя.
- Постъпвате неразумно, господин Ечевария.
Той отново поклати глава.
- Възможно е.
- Не вярвам, че говорите сериозно. Отваря ви се златна възможност и ще позволите тя да ви се измъкне заради възгледите си относно поверителността на информацията?
- Не бих направил компромис с принципите си.
- А можем ли да процедираме по следния начин: ще ви дам списък с няколко айпи адреса на „Бейнет“ - двайсет, да речем, - избрани на случаен принцип и вие ще ми предоставите клиентска информация само за тези адреси. Проверка на случаен принцип, която да удостовери, че всичките ви клиенти са реални.