Сети се. Единственият му приятел - Съли Пиърс - се бе преместил да живее в Ливърмор, но къщата му на Дигс Кениън Роуд все още не бе намерила купувач. Беше празна. Джейкъб знаеше къде е ключът, знаеше и комбинацията на алармената система... ако не я бяха сменили, разбира се.
- Има едно място, където можем да отидем.
- Добре. Увий ме и да тръгваме.
Джейкъб нагласи раницата на гърба си, завърза Дороти за багажника и яхна колелото. Домът на Съли бе по-навътре сред хълмовете дори от неговия. Успееше ли да се промъкне през града, без да го забележи никой, всичко щеше да е наред.
Никой не го видя. В другия край на града, където започваха хълмовете, започваше и дългото спускане по Дигс Кениън Роуд. Пътят се виеше покрай оранжерии за цветя, градини с тикви и разсадници за коледни елхи. По пасищата пасяха коне и крави. Вятърът се усилваше и облаците, насъбрали се над морето, се устремяваха към брега.
След като навлезе на около три километра в каньона, Джейкъб свърна по черния път, който водеше към дома на Съли. Алеята към къщата бе започнала да буренясва. Скоро видя и самата постройка - изглеждаше доста занемарена и влажна. Това бе една от най-старите къщи в района, издържана във викториански стил, с типичната за онази епоха тераса на покрива. Съли му бе казвал, че някога била господарската къща в голямо ранчо за развъждане на добитък, след което била обявена за паметник на културата и не можело да я съборят. Джейкъб се натъжи при вида ѝ. Дори по времето, когато Съли живееше тук, къщата изглеждаше запустяла, сякаш обитавана от призраци, с няколкото си заковани с дъски прозорци, с увисналите на пантите дървени капаци и кедровите фиданки, пораснали на покрива.
Подпря колелото на стената на гаража и откри ключа там, където би трябвало да е - под един камък до ъгъла. След малко щеше да дойде ред на алармата. Накрая взе одеялото и пъхна Дороти под мишницата си.
- Стигнахме ли? - прозвуча приглушеният ѝ глас.
- Да. Чакай малко - отвърна Джейкъб и отвори вратата. Посрещна го миризма на мухъл и предупредителното писукане на алармата. Той отиде до клавиатурата, набра кода и писукането спря.
- Готово!
- Пусни ме.
Джейкъб влезе в дневната и разви одеялото. Дороти се изправи и се олюля, но бързо възстанови равновесието си. Затътри се из стаята и каза:
- Сега е десет. Приятелите ми ще дойдат в два. Тогава можеш да се прибереш и да забравиш за всичко това.
43.
Уаймън Форд и Мелиса Шепърд шофираха цяла нощ, дванайсет часа без почивка.
Докато караше по едно пусто шосе в Западна Аризона, Форд видя в огледалото за обратно виждане патрулен автомобил, който ги настигаше бързо. Погледна скоростомера, но той показваше стойността, поддържана от темпомата - сто и десет километра в час, тоест десет под ограничението. Заля го паника: вероятно колата бе обявена за открадната.
Патрулният автомобил се изравни с тях и полицаят му махна през прозореца да отбие и да спре.
- Мамка му! - изпъшка Мелиса. - Загазихме!
- Остави на мен - каза Форд, даде мигач и отби вдясно. Имаше пътен знак, на който пишеше ИЗХОД РЕДБО, макар да не се виждаше и следа от град, а само пустинята на Западна Аризона, осеяна с високи кактуси, над които трептеше мараня.
Патрулката спря до него, но под ъгъл. Отстрани на колата имаше голям знак с надпис: ОКРЪГ МОХАВЕ, ШЕРИФ.
Форд изключи двигателя и зачака. Когато шерифът излезе от колата, на Форд направо му призля. Приличаше на полицай от някой роман на Стивън Кинг: слънчеви очила с огледални стъкла, обръснат череп и огромно бирено шкембе. Месестите му ръце нагласиха колана, от който висяха полицейска палка, електрошок, лютив спрей и белезници. На петлиците имаше три звездички. Не беше обикновен патрулен полицай.
Мъжът приближи и когато Форд свали прозореца, опря ръце на рамката.
- Книжката и талонът - прозвуча безизразният му глас.
Форд отвори жабката и извади регистрационния талон на колата. Погледна името и адреса и ги запамети: Роналд Стивън Прайс, Делгадо Стрийт № 634, Санта Фе. Подаде талона на полицая и отправи молитва към небесата с надеждата колата да не е обявена за открадната.
- Шофьорска книжка?
- Господин полицай, със съпругата ми прекосяваме страната и колата ни бе разбита и ограбена в Ню Мексико. Взеха портфейлите, личните ни карти, шофьорските книжки... всичко.