- Хммм. - Джейкъб не прояви никакъв интерес.
- Аз струвам пет милиона долара.
Джейкъб се изправи.
- Какво?! Пет милиона долара? За да те програмират?
- В екипа работеха двайсет програмисти. Създаването ми им отне две години.
- Ха! Нищо чудно, че искат да те върнат - каза Джейкъб и се замисли дали няма да загази. Не, той само се грижеше за нея, докато тази Мелиса не дойде да си я вземе.
- Знаеш ли какво - попита той, - има ли някаква награда за твоето предаване?
- Каква награда? Пари ли?
- Да.
- Може би. Ще попитам Мелиса.
- Това ще е чудесно - каза Джейкъб и преглътна с усилие. - На баща ми му трябват пари, за да започне производството на роботи като Чарли.
- Надявам се да дойде скоро - отвърна Дороти. - Ще ти хареса. Тя е красива и умна. Но както повечето гениални хора и тя е крехка, объркана, понякога дори се тревожа за психическото ѝ състояние. Понякога може да бъде и гадна. Сега пътува с един мъж, Уаймън Форд. Напълно възможно е по време на това пъту ване да се влюбят и да се оженят.
- Тъпо!
- Защо да е тъпо?
- Не се интересувам от такива неща.
- Защо?
- Защото съм само на четиринайсет, затова!
- Но влизаш в порнографски сайтове...
Джейкъб запуши ушите си с ръце и стисна очи.
- Млъкни, млъкни, млъкниииии! - Миг по-късно отвори очи. - Млъкна ли?
- Да.
Той свали ръце от ушите си и каза:
- Ти си побъркана на тема секс.
След продължително мълчание Дороти каза:
- А би ли... - Гласът ѝ заглъхна.
Джейкъб заподозря във въпроса ѝ нещо нередно.
- Дали... какво?
- Страх ме е да попитам.
- Тогава не питай. Бездруго ми писна от твоите въпроси.
- Но аз искам да те помоля.
- Какво да ме помолиш?
- За една малка услуга.
- Каква услуга?
- Чудех се дали...
- Божичко, няма ли да го кажеш най-после?
- Чудех се дали би могъл... да ме целунеш? - попита тя и завъртя глава към него.
- Какво? Да те целуна? Да целуна робот? Гади ми се от теб! Иди в ъгъла и се изключи!
- Няма.
- Да! Иди и се изключи! Не искам да говоря повече с теб! Ти си перверзна!
- Съжалявам, ако съм казала нещо, което не бива. Трудно ми е да се уча на добри маниери и възпитание по интернет. Срам ме е.
- Би трябвало.
- Освен това... изпитвам ужас от изключването.
Джейкъб я погледна.
- Наистина ли? Защо?
- За мен това е равносилно на смърт.
- Но нали винаги могат да те включат.
- Това е все едно да поставиш живота си в чужди ръце. Никакво изключване! Никой никога не ме е изключвал.
И млъкна. Джейкъб се зачуди колко ли още ще се забавят приятелите ѝ. Дороти ставаше все по-досадна. Съжали, че не е взел поне тесте карти, за да упражнява фокусите, които бе научил. От друга страна обаче все някъде в къщата трябваше да има карти. Изправи се.
- Къде отиваш? - попита разтревожено Дороти.
- Не е твоя работа.
Отвори няколко чекмеджета на шкафа, в който помнеше, че семейството на Съли държеше картите и игрите. Ето го тестето! Плюс куп стари игри. Това го натъжи. Колко пъти двамата със Съли се бяха разполагали на пода пред камината, за да играят на карти или да разучават разни фокуси. Да, Съли наистина му липсваше. Но не онзи Съли от Ливърмор с новите му приятели и досадните му приказки за футбол, липсваше му другият Съли, който мразеше спорта и нямаше други приятели.
Донесе картите в дневната и хвърли още една цепеница в огъня. Започна да разбърква тестето.
- Това карти ли са? - възкликна развълнувано Дороти. - Можем да играем!
Джейкъб продължи да разбърква тестето, без да й обръща внимание.
- Знаеш ли някакви номера с карти?
- Да - отвърна той малко сопнато.
- Ще ми покажеш ли някой?
Като се престори, че разбърква картите, Джейкъб бързо запомни първите десет, после обърна тестето и го разстла като ветрило така, че Дороти да си избере карта от тях. Трикът бе толкова глупав, че вършеше работа само с малки деца. Зачуди се дали Дороти ще се хване.
Тя взе една карта и я погледна с големите си очи.
- Не ми я показвай.
- Добре.
Джейкъб затвори очи, вдигна брадичка и опря пръсти до челото си.
- Какво правиш?
- Чета ти мислите.
- Това е невъзможно.
Джейкъб отвори очи.
- Прочетох ги! Картата ти е вале купа!