Дороти му я показа.
- Как разбра?
- Казах ти, аз съм екстрасенс.
- Екстрасенси не съществуват! Кажи ми как го направи!
- Фокусниците никога не разкриват номерата си.
- Искам да знам!
Джейкъб се засмя. Тази компютърна програма струваше пет милиона, но лесно можеше да бъде заблудена с един толкова глупав трик на карти. Дороти изглеждаше ядосана... стига, разбира се, да бе възможно някакъв си тъп робот да изглежда ядосан. А може би само му се струваше така?
- Играеш ли на карти?
- Обичам да играя на карти - отвърна Дороти и плесна с ръце.
- Какви игри знаеш?
- Всичките. Какво ще кажеш за джин руми?
Поиграха джин руми. Дороти се оказа добра и все го побеждаваше. Джейкъб започна да се дразни и накрая каза:
- Не ми харесва тази игра. Какво ще кажеш за покер?
- Добре.
Джейкъб отиде при шкафа и извади оттам чипове. Върна се, раздели чиповете и разбърка картите.
Покерът беше доста по-забавен. Дороти се оказа ужасен играч. Знаеше правилата, изчисляваше вероятностите, но не можеше да блъфира и залагаше по толкова елементарен начин, че всеки път издаваше ръката си.
- Не те бива в покера - заяви самодоволно Джейкъб, след като прибра последните ѝ чипове.
- Не съм добра лъжкиня.
- Няма спор.
- А сега какво? - попита Дороти.
Джейкъб се излегна на килима и сгъна якето си за възглавница.
- Ще спя.
- По-добре се обади на майка си, защото наближава четири. После не вади батерията, защото очаквам Мелиса да се обади. Боя се, че се е случило нещо.
45.
Мелиса излезе от полицейския участък и се озова отново под палещите лъчи на слънцето. Извади портфейла си и преброи парите. Триста и трийсет долара. Огледа се. Както можеше да се очаква, наоколо изобилстваше с офиси на фирми за издаване на гаранции и адвокатски кантори. Видя ниска сграда, някога вероятно била мотел. Над вратата имаше табела: АДВОКАТИ.
Огледа табелата, прочете списъка с адвокати, всеки от които, изглежда, имаше своя малка юридическа практика. Как да избере? Мъж или жена? Ирландец? Италианец? Латинос? Англосаксонец? Евреин? Избра името на същия принцип, на който избираше и конете, на които да заложи на хиподрума, тоест се спря на име, което звучеше приятно. Синтия Медоус.
Почука и влезе в миниатюрна чакалня с две врати към вътрешните помещения. Едната врата бе отворена и се виждаше сумрачен кабинет.
- Да? - каза момичето на рецепцията, докато подухваше току-що лакираните си нокти.
- Трябва ми адвокат.
- По какъв въпрос?
- Съпругът ми току-що бе арестуван по обвинение, че е шофирал без книжка и не е подал мигач.
- Попълнете този формуляр - каза момичето и побутна лист хартия с върха на пръстите си, тъй като внимаваше да не си развали лака.
Мелиса взе листа, седна и го прегледа. В горната част бяха отпечатани хонорарите за различните видове услуги. Най-ниският - за пътно нарушение - бе хиляда долара. Кантората обаче бе празна. Явно Медоус нямаше много клиенти... което означаваше, че хонорарът подлежи на обсъждане.
Мелиса попълни формуляра, като използва адреса в Санта Фе и си измисли някакво име, за да се представи като госпожа Прайс. Връчи го на момичето, което го отнесе през отворената врата. Миг по-късно се върна и каза:
- Госпожа Медоус ви очаква.
Мелиса влезе в сумрачния офис и се изненада, като видя, че въпросната госпожа Медоус е петдесетинагодишна дама с делови професионален вид, прибрани на кок прошарени коси и сив костюм, без никакъв грим и бижута с изключение на семпло колие от перли. Лицето ѝ обаче бе сурово, с тънки стиснати устни и грубата кожа на дългогодишна пушачка. Мелиса заключи, че не е попаднала на някоя добродушна лелка. Но пък в случая предпочиташе именно по-твърд играч.
- Заповядайте, седнете - каза Медоус. Мелиса седна и изчака, докато адвокатката прочете попълнения формуляр. Накрая тя го остави и каза: - Разкажете ми какво се случи.
Мелиса ѝ разказа измислената история за ограбването им в Ню Мексико, заяви, че са били спрени без никаква причина, докато са карали по междущатското шосе, и че съпругът ѝ е вкаран в затвора.
Когато приключи, Медоус заяви:
- Работя върху такива случаи всеки ден. Всички тук се занимаваме именно с това.
- Проблемът - обясни Мелиса - е, че много бързаме. Опитваме се да стигнем до района на Сан Франциско преди... преди свекърва ми да почине от рак.
- Много съжалявам да чуя това, госпожо Прайс, но няма начин нещата да се решат толкова бързо. Вероятно вече е прекалено късно, за да правим опити да измъкнем съпруга ви още тази вечер. Процедурата ще ни отнеме двайсет и четири часа. И ще струва доста пари.