- Колко?
- Да започнем с разхода за пътна помощ. Шестстотин долара.
- Шестстотин долара? За разстояние от осем километра?
Медоус продължи:
- Моят хонорар е хиляда долара. Глобата за пътно нарушение плюс шофиране без документ за правоуправление - в Аризона това се смята за сериозно престъпление - още шестстотин долара. Съдебни разходи, такси и прочие... около четиристотин долара. Общо две хиляди и шестстотин долара.
- Имам само триста и трийсет.
Настъпи неприятна тишина. Изражението на Медоус се промени. Тя стисна устни толкова силно, че на лицето ѝ се появиха стотици нови бръчици.
- Нямате ли достъп до повече средства? Дебитна или кредитна карта? Без пари не мога да направя нищо.
Мелиса се замисли откъде би могла да вземе пари. Клантън? Най-вероятно бе поставен под наблюдение, което означаваше, че разговорите му се подслушват. А паричните преводи бяха лесни за проследяване. Мелиса нямаше истински приятелки, ако не се брояха няколко колежки, но най-вероятно и те бяха под наблюдение. С кого можеше да се свърже Форд, без да привлече вниманието на ФБР? Но пък той бе в затвора.
Това не беше добре.
- Не мога да осигуря парите толкова бързо.
- Нямате ли роднина или приятел, който да ви ги изпрати по „Мъниграм“? Майка, баба, брат, сестра?
- За съжаление не.
- Много жалко. - Лицето на адвокатката вече изразяваше презрение. - Съжалявам. - Фалшивата съпричастност в гласа ѝ бе изчезнала, заменена от раздразнение.
Мелиса погледна Медоус. Да, беше направила лош избор. Спомни си, че никога не печелеше и на хиподрума.
- Ако ви дам сега тези триста и трийсет долара, с които разполагам в момента, само за да задвижите нещата... а остатъка платя по-късно? Имате думата ми!
- Не работя с обещания. А и дори да работех благотворително, съпругът ви няма да бъде освободен, докато не плати глобите и таксите. А това са доста пари.
- Какво се случва с по-бедните хора, които извършат подобно нарушение?
- Излежават си присъдата от трийсет дни. Както ще направи и съпругът ви, ако не намерите пари. А сега, госпожо Прайс, чака ме работа - каза адвокатката и започна да събира книжата по бюрото си, при което кокът ѝ заподскача.
- Как е възможно шерифът да спира хора на междущатската магистрала? Той няма право. Това ми прилича на някаква измама - каза Мелиса, но не добави: „И вие сте част от нея".
- Той е шериф на окръга. Постигнал е споразумение с щатската полиция за споделяне на определени отговорности. Коментарът ви е напълно неуместен. Ако не можете да платите, смятайте срещата ни за приключена. - Гласът на Медоус бе изпълнен с презрение към хората, които не разполагат с пари.
Мелиса погледна часовника. Беше почти четири. Трябваше да стигнат в Халф Муун Бей още преди два часа.
- Сетих се за един човек, на когото мога да се обадя. Мога ли да използвам телефона ви? Мобилните ни телефони също бяха откраднати.
Настъпи продължително мълчание.
- Този човек може ли да ви предостави нужните средства?
- Да - излъга Мелиса.
- Моля.
Беше точно четири. Мелиса се надяваше часовникът на адвокатката да е точен. Взе слушалката и набра номера, който ѝ бе дала Дороти.
46.
Телефонът иззвъня миг след като Джейкъб приключи разговора с майка си.
- Аз ще се обадя - каза Дороти. Боравеше доста неловко с телефона, но в крайна сметка успя да отговори. Вместо да го поднесе към ухото си обаче го допря до гърдите си, където очевидно бе монтиран микрофонът ѝ. Изглеждаше толкова глупаво, че Джейкъб едва не се разсмя.
- Мелиса! - каза Дороти. - Къде си?
Джейкъб изчака няколко минути, докато Дороти слушаше безмълвно. Накрая тя каза:
- Добре. Разбирам. Мога да ти изпратя пари, но дори да го направя, той пак ще прекара нощта в затвора. Не мога да чакам до утре. Трябва да го измъкнем още тази вечер.
Отново настъпи тишина.
- За мен е опасно да се свързвам с интернет. Ботовете са още там.
Дороти изслуша Мелиса, после каза:
- Добре, нека да помисля. Няма да е лесно. Хрумна ми една идея, но може да отнеме известно време.
Затвори и подаде телефона на Джейкъб.
- Извади батерията. Моите пръсти са прекалено непохватни.