- Какво става? Приятелите ти в затвора ли са?
- Единият от тях, а колата им е задържана.
- Какво се е случило?
- Пътно нарушение. В Аризона.
- Какво ще правиш?
Продължително мълчание.
- Ще рискувам да вляза в интернет, за да проверя нещо.
- Какво ще провериш?
- Ще се поровя в мръсотията.
- Нали каза, че в интернет е опасно?
- За мен да. Но имам куче. Мога да променя кода му и да го пратя на мисия.
- Куче?
- Програма, която се държи като куче.
- Странно. Не видях никакво куче.
- То е вътре в робота заедно с мен.
Дороти замълча. Джейкъб зачака търпеливо, но тишината се проточи сякаш безкрайно дълго. Дороти изглеждаше така, сякаш спеше или бе изключена.
- Дороти, добре ли си?
Тя завъртя глава.
- Дремнах за малко. Трябва ми безжичен достъп до интернет. Тук няма такъв. Има ли наблизо къща, където да хвана сигнал?
- Всички безжични мрежи са защитени от пароли.
- Намери ми сигнал. Аз ще се погрижа за останалото.
- Навън вали.
- Нали не се страхуваш от лек дъждец? Що се отнася до мен, аз съм водоустойчива.
Джейкъб въздъхна театрално.
- Много си досадна, да знаеш!
- Помисли за това като за приключение.
- Eгa ти приключението! - възкликна Джейкъб, уви Дороти в одеялото и излезе навън.
Ръмеше, а откъм океана приближаваше мъгла. Джейкъб върза робота за багажника на колелото. На няколкостотин метра по-нагоре по пътя се намираше една богаташка къща, в която сигурно имаше интернет. Със Съли често се бяха промъквали в имота. Той натисна здраво педалите по дългата алея, а сетне и по Дигс Кениън Роуд и скоро стигна павираната алея пред голямата къща. Пое по нея, но когато измина половината път и къщата се появи пред погледа му, отби и спря.
- Хвана ли сигнал?
- Слаб е - отвърна му приглушен глас. - Можеш ли да приближиш още малко?
Джейкъб скри колелото в храстите край алеята и развърза робота. Отнесе го на поляната зад къщата, където край живия плет се издигаха няколко дървета. Мина покрай дърветата и се озова зад плета.
- Как е?
- Добре. Ще помълча известно време. Няма да можем да разговаряме. Дръж ме здраво.
- Окей.
Роботът не просто замълча, а сякаш замръзна. Джейкъб зачака. Ще се поровя в мръсотията. Не бе сигурен какво точно означават тези думи. Абсурдът на ситуацията, в която се намираше - да се крие в гората и да помага на робот, или по-скоро на интелигентна софтуерна програма, - започна да избледнява. Замислеше ли се, разбираше колко удивителна е Дороти. Изглеждаше толкова истинска. Онези от НАСА сигурно щяха да са му благодарни, че се е погрижил за нея. Сигурно щяха да го наградят. А може би дори щяха да устроят някаква церемония. Най-странното бе, че започваше да харесва Дороти. Нищо, че понякога бе толкова досадна. Жалко, че не беше истинско момиче, което да иска Джейкъб да го целуне и прочие. Тази работа с целувката определено бе смахната. Що за софтуер ще поиска да го целунат?
Скоро мъглата ги обгърна и Джейкъб усети как фината влага попива в дрехите му. Зачуди се какво ли прави Дороти, дали е добре. Усети, че се тревожи за безопасността ѝ. Изминаха десетина минути.
Изведнъж прозвуча кучешки лай, последван от пронизителен писък и вик, нададен от робота. Викът бе толкова силен, че той едва не изпусна Дороти.
- Лайка! - извика Дороти.
- Какво има?
- Бързо, изнеси ме извън обхвата.
Джейкъб стана, уви Дороти в одеялото и я понесе като бебе през покритите с капчици мъгла храсти към колелото. Върза я отзад и подкара по алеята, по пътя и обратно в къщата на Съли. Влезе вътре и разви одеялото едва когато се озоваха пред камината. Дороти се изправи и изтръска капките дъжд от главата си.
- Ще ме избършеш ли?
Джейкъб намери един стар парцал в килера с метлата и лопатата и я избърса с него, после избърса лицето и косата си. Дрехите му бяха подгизнали, но в камината гореше огън, който бързо прогони влагата.
- Какво стана?
- Скрих се в едно ъгълче на интернет и изпратих Лайка, като закрепих програмата на гърба ѝ. Опитах се да поддържам връзка с нея, но ботовете ме откриха и започнаха да ме преследват. Едва не ме пипнаха. Но пък... хванаха Лайка.
- Хванали са кучето ти? Това какво означава?
- Ами... хванаха го и го разкъсаха на парчета.
- Много съжалявам. - Не бе сигурен нито как да разбира думите, нито какво да каже. Накрая попита: