Мъжът с железния прът го вдигна над главата си и го стовари с всичка сила върху коляното на Ечевария. Чу се силно прашене, като от чупене на глинен съд, и Ечевария отметна глава и изкрещя. Викът му обаче бе приглушен. Агонията бе толкова силна, че не можеше да повярва, че такава болка наистина съществува.
Двамата мъже отстъпиха назад и изчакаха, докато Ечевария се мяташе на пода, опитваше се да си поеме дъх през носа и пъшкаше.
Мъжът с желязото клекна до него.
- Ще повторим въпроса.
Болката бе нечовешка, но по-лоша дори от нея бе мъката, причинена от мисълта, че коляното му никога няма да се оправи, че никога няма да кара сърф.
Мъжът почука леко по другото му коляно.
Ечевария се опита да каже нещо, завъртя глава.
- Свалете му тиксото.
Онзи с железния прът дръпна лепенката от устата му. Ечевария изломоти нещо и пое жадно въздух. Пред погледа му отново изникна лицето на Моро, който каза:
- За бога, просто ни кажи паролата.
Лицето на Моро бе бяло като платно, по скулите му се стичаше пот.
Ечевария им я каза.
- Изчакайте да я проверя - каза Моро и я въведе в главния терминал.
- Вярна е - каза след малко и копира на една флашка данните на клиентите. - Добре, готови сме.
Мъжът с пистолета вдигна ръка. Другият отново стъпи на гърдите на Ечевария и го притисна към пода.
- Недейте! - замоли ги Ечевария. - Не, моля ви! Нали ви казах паролата!
Звукът, който прозвуча, бе като от тапешник. Ерик Моро извърна поглед, но не бе достатъчно бърз и видя експлозията от червено и сиво, изригнала от главата на мъжа. Бяха казали, че няма да го убият. Бяха казали, че няма да го убият.
- Хайде - подкани го единият киргиз и го дръпна грубо за ръката. - Тръгвай, ако не искаш да си изцапаш обувките с кръв.
Моро се обърна, призля му. Излязоха през задната врата, от която бяха влезли, и се озоваха на потъналия в мрак паркинг зад сградата. Охранителните камери висяха от прекършените си стойки; по тях се стичаше дъжд. Качиха се в колата и потеглиха бавно. Моро полагаше усилия да овладее гаденето.
- Ей, човече, дишай по-спокойно - каза единият киргиз. - Ще вземеш да припаднеш.
Оставиха го пред хотела. Завари Лансинг във фоайето, където се провеждаше дегустация на вино. Гъмжеше от юпита с изгладени панталони с цвят каки и черни пуловери, които опитваха различни сортове вино. Усети прилив на възмущение, породено от обстоятелството, че Лансинг бе останал в хотела.
Лансинг му посочи две големи кресла в едно усамотено ъгълче и когато седнаха, попита:
- Как мина?
Моро взе още се чувстваше зле. Едва преглътна.
- Каза, че няма да го убият.
- Ерик... Това е игра за големи момчета!
Мълчание.
- Ако възнамеряваш да се откажеш, това ще предизвика сериозен проблем, тъй като вече си съучастник в две убийства. Няма връщане назад.
- Не се отказвам.
- Добре. А сега... откри ли адреса?
Моро му го каза.
- Отлично! - Лансинг си погледна часовника. - Трябва да действаме още тази нощ.
- Това мисля да го пропусна.
Лансинг постави бащински ръка на рамото му.
- Зная, че това е труден бизнес. И на мен не ми харесва. Но стигнахме прекалено далеч, за да се откажем току-така... Освен това наградата ще е огромна. Не можеш да останеш пас. Опитът и познанията ти са изключително важни тази вечер.
Моро осъзна, че Лансинг казва истината.
- Всичко ще е наред. Вземи си чаша вино.
- И ти идваш, така ли?
Лансинг го погледна и отново постави ръка на рамото му. После го разтърси лекичко.
- Разбира се! Нали сме партньори!
Моро кимна.
- Искам да се съсредоточиш върху начина, по който ще процедираме. Ще трябва предварително да прекъснем захранването и телефоните в къщата. Трябва да планираме доста неща.
- Ако няма ток - каза Моро, - ще ми трябва портативно захранване, за да проверя данните в рутера.
- Отлично. Точно от такъв тип планиране се нуждаем. Това ще ни спести доста работа.
- И още нещо: не искам да имам нищо общо с двамата киргизци. Не ги харесвам. Те са твоя отговорност.
- Аз ще се оправя с тях. Само следвай нарежданията ми и всичко ще е наред.
Моро се почувства по-добре. От него не се искаше нищо друго освен да изпълнява заповеди. Лансинг щеше да се нагърби с всичко останало.
- Даде ми адреса. А погледна ли къде се намира къщата? Провери ли биографиите на членовете на семейството, както те помолих?