Минаха през още една стоманена врата, зад която започваше друг, по-къс коридор с четири стаи - по две от всяка страна - сиви стени, бетонни подове и прозорци, през които можеше да се вижда само в едната посока. Това бяха стаи за разпит. Във всяка имаше метална маса и стол в единия край и друг стол в средата, точно под силната лампа на тавана, досущ като по филмите.
Без да кажат нито дума, надзирателите бутнаха Форд към стола и го натиснаха по раменете, за да седне.
Шерифът се настани зад масата и даде знак на надзирателите да изчакат отвън, да затворят вратата и да я заключат. Форд успя да види през армирания прозорец как застават от двете страни на вратата.
Шерифът отново бе сложил слънчевите си очила. Сега ги свали, постави ги внимателно на масата заедно с палката, лютивия спрей и електрошока и каза:
- Току-що получих справка от Ню Мексико. Колата, която карате, е обявена за открадната. Неин собственик е господин Роналд Стивън Прайс.
Замълча няколко секунди, за да предостави на Форд възможност да обмисли новината.
- Това означава, че си имам работа с крадец на коли.
Форд не каза нищо.
- Ще ти задам един лесен въпрос и искам да получа отговор. След като не си Роналд Стивън Прайс, кой си?
Форд отвърна:
- Искам адвокат.
Шерифът взе палката - бавно, внимателно, - обви дръжката ѝ с месестата си длан и пристъпи към него. Замахна и съвсем целенасочено я стовари върху подутото и разкървавено ухо на Форд. Последва нов прилив на остра болка. Шерифът се върна - все така бавно, отмерено - на мястото си, седна и остави палката на масата, като не пропусна да я подравни спрямо останалите неща върху нея. Форд, който току-що бе видял звезди посред бял ден, прочисти с мъка главата си.
Пазителят на закона плесна с ръце и го подкани:
- Опитай пак.
Форд го погледна и каза:
- Искам адвокат.
Ченгето стана отново, но този път взе лютивия спрей. Приближи се с ленива походка. Насочи спрея към очите на Форд.
- Тук, в Аризона, не позволяваме на шибаните престъпници да говорят с адвокат, докато не си признаят сами. Последен шанс: истинското ти име?
Форд затвори очи.
Струята го блъсна право в лицето. Имаше чувството, че някой е лиснал бензин върху кожата му и го е запалил. Издиша, после вдиша дълбоко и опита да отвори очи, но в тях сякаш имаше пясък, а и боляха толкова силно, че отново ги затвори. Усети как от носа му потича слуз и се спуска по устните и брадичката му, а паренето обзема не само лицето, но и врата му.
- Готов ли си да ми кажеш кой си ти? - попита любезно шерифът.
Форд се опита да отвори очи и да си поеме дъх. И преди бяха пръскали лютив спрей в лицето му, а и не само това - бяха стреляли по него с тазер, бяха го обливали със струи от водни оръдия, все неща, които бяха част от задължителното обучение на агентите на ЦРУ с цел да ги направи по-устойчиви на разпити. Знаеше, че може да издържи. Е, поне за известно време. Чудеше се обаче дали е необходимо. Бяха разкрити и дори онези от ФБР да не бяха навързали нещата, скоро щяха да го направят.
- Въобразил си си, че можеш да караш крадена кола в нашия законопослушен окръг, и това е най-голямата грешка, която си направил в живота си, приятелче.
Обикновено полицаите записваха разпитите на видео. Форд вдигна поглед към камерата в ъгъла.
- Повредена е - каза шерифът. - Много лошо.
На вратата се почука и шерифът извика:
- Влез!
Един от надзирателите влезе, наведе се към шерифа и му прошепна нещо. Той кимна и когато надзирателят излезе, каза:
- Ето и последните новини. Току-що научих, че хората ми са пипнали твоята „жена“ или каквото ти се пада там. Не проговориш ли ти, ще проговори тя. И то веднага щом вкуси правосъдието в Редбо.
- Имаме право на адвокат.
- В Редбо нямате право дори до отидете до клозета!
Шерифът замълча и използва паузата, за да подреди „инструментите“ пред себе си. Взе електрошока. Вдигна го и натисна спусъка - веднъж, два пъти, - при което между двата електрода блеснаха синкави искри.
- Да опитаме отново. Знам, че ще ми кажеш кой си. Или ще съжаляваш много. Всъщност в целия окръг Мохаве, Аризона, няма да има бял човек, който да съжалява повече от теб.