Форд погледна електрошока. Много добре знаеше какво да очаква от него. Запита се обаче дали си заслужава. Кажеше ли на шерифа онова, което го интересува, щеше да спести на Мелиса подобно брутално отношение. Въпрос на време бе, преди ФБР да разбере, че двамата са арестувани в Аризона. Никога нямаше да се доберат до Халф Муун Бей, Калифорния.
- Добре - съглаеи се той. - Ще ти кажа кой съм. Но се страхувам, че няма да ти хареса.
- О, ще ми хареса, как няма да ми хареса! Нали съм почистил улиците от поредния боклук? - каза шерифът и го изгледа с присвити очи.
Форд тъкмо се канеше да каже истината, когато чу трясък на метална врата и викове. Гласът на Мелиса, която протестираше гневно.
Шерифът се обърна към него.
- Ето, появи се и твоята мацка.
Форд видя през прозореца как надзирателите побутват Мелиса, окована като него в белезници и пранги. По лицето ѝ имаше кръв.
Форд стана рязко от стола.
- Били сте я!
Шерифът се разсмя гръмогласно.
- Разполагам с куп свидетели, които да заявят под клетва, че е оказала съпротива при ареста. Ти също, между другото. А сега си залепи задника за стола!
Форд видя през прозореца как двамата надзиратели бутат рязко Мелиса в стаята за разпит срещу неговата, при което тя пада на земята.
- О, тя продължава да оказва съпротива при ареста - отбеляза шерифът.
Форд скочи към него, но шерифът го очакваше. Движеше се изумително бързо и ловко за толкова едър човек. Направи крачка встрани и заби електрошока в рамото му. Електрическият ток удари Форд, но той бе толкова разярен, че това не бе в състояние да го спре. Приведе се и заби глава в слабините на шерифа. Той изохка и се строполи тежко на пода. Двамата надзиратели влетяха в помещението с извадени пистолети. Форд се втурна към тях, но единият го удари по лицето с дръжката на пистолета си, докато другият стовари юмрук в корема му. Форд, чиито движения бяха ограничени от стоманената верига, свързваща белезниците на ръцете с прангите на краката, падна.
Докато се опитваше да си поеме дъх, чу вика на Мелиса - прозвуча сякаш от много далеч.
Шерифът се надвеси над него. Лицето му беше почервеняло, очите кръвясали, пистолетът му бе насочен право в гърдите на Форд.
- Кажи си молитвата, момче, защото сега ще те застрелям, тъй като си оказал съпротива. Имам двама свидетели, които ще потвърдят, че си превъртял и си се опитал да ми отнемеш оръжието.
Вкара патрон в цевта, прицели се и присви пръст около спусъка.
49.
Беше девет и Даниъл Гулд не можеше да си намери място в дневната. Седнеше ли, след секунди отново скачаше на крака.
- Не ми харесва това - заяви на жена си. - Не ми харесва. Той е само на четиринайсет.
- Всичко е наред, Дан - опита се да го успокои Памела. - Обажда се на всеки час. Просто има нужда за малко да остане сам. Помниш ли какво каза психотерапевтката? Че голяма част от проблемите му се дължат на прекомерно загрижените родители, които кръжат около него като хеликоптери. Точно така се изрази. Нека поне този път го оставим на спокойствие.
- Избягал е от училище. Никога не го е правил.
- Той е тийнейджър. Свиквай с това.
- Аз никога не съм бягал от училище!
- Затова пък аз съм бягала - отвърна жена му.
Дан знаеше, че съпругата му произхожда от голямо католическо семейство, в което децата е трябвало сами да се грижат за себе си, докато той бе израснал като единствено дете. Това водеше до разногласия относно отглеждането на сина им.
Дан извади мобилния си телефон и набра номера му.
- Още е изключен.
- Обажда се на всеки час. И не иска да му звъним междувременно. Знаем къде е, знаем, че е в безопасност. Това е ново преживяване за него, част от израстването му.
- Влязъл е с взлом в чужда къща! Това е престъпление!
- Съли му е позволил, освен това не става въпрос за влизане с взлом, използвал е ключ. Няма да повреди нищо, той е отговорно момче. Освен това Пиърсови са добри приятели, ще им позвъня утре.
- Зная, зная... - отвърна Дан, който крачеше нервно напред-назад. - Ами ако му хрумне някоя глупост и вземе, че... че се нарани?
- Няма да го направи. Дан. Вече разговарях с него колко пъти... шест? Стори ми се щастлив... за първи път от много време. Моля те, повярвай на преценката ми като майка.
Дан седна.
- Какво ще правим сега?
- Нищо. Ще го оставим на мира.
Дан забарабани с пръсти по страничната облегалка на фотьойла, после пак стана.