Шерифът бързо прибра пистолета в кобура и се обърна към другия надзирател.
- Изправи го този, изправи и стола. Доведи и жената.
Вторият надзирател вдигна Форд и го тръшна на стола, след което в другата стая за разпити закипя трескава дейност. Форд чу гласа на разгневената Мелиса, която заплашваше надзирателите. Доведоха я грубо в стаята. Имаше рана на лицето и синина под едното око.
- Седнете - нареди шерифът.
- Копеле! Мръсник! Ще си платиш за това!
- Заключете вратата - нареди шерифът. В гласа му звучеше паника.
Разнесе се ново тропане и в коридора нахлуха хора. Форд успя да види през прозореца мъже с костюми. Шерифът изглеждаше объркан, вцепенен дори, като елен, попаднал пред фаровете на автомобил.
- Не трябва ли да отворим? - попита надзирателят.
- Аз ще се оправя - каза шерифът, отиде до вратата, отключи и я открехна леко.
- Провеждаме разследване - заяви на хората отвън. - Стандартната процедура забранява допускането на външни хора.
- Аз съм американски конгресмен - прогърмя нечий глас - и ако не отворите незабавно вратата, ще повикам Националната гвардия и ще ви арестувам!
- Да, сър - отвърна шерифът и отвори вратата. Миг по-късно едър мъж със скъп тъмносин костюм, месесто лице и зализан настрани перчем побутна шерифа да се отмести и влетя в стаята, последван от свитата си.
- Роналд Прайс? - извика той, пристъпи напред и впери поглед първо във Форд, а после и в Мелиса. - Вие сте господин и госпожа Прайс, нали? Господи, как са се държали с вас!
- Не, сър - възрази шерифът. - Това е крадецът, откраднал колата на Прайс.
- Биха ни! Малтретираха ни! - извика Мелиса. - Един от заместник-шерифите ме удари няколко пъти, като твърдеше, че съм оказвала съпротива при ареста!
- Това е възмутително! - викна конгресменът. - Картър, покажи на шерифа онези документи.
Мъж с костюм пристъпи напред. Изглеждаше несравнимо по-спокоен, владееше се до съвършенство.
- Шериф, аз съм Картър Бентам, началник на кабинета на конгресмен Бортей. - Подаде му папка с документи и продължи: - Станала е ужасна грешка. Господинът и госпожата наистина са семейство Прайс. Колата им не е била открадната. Полицията е допуснала грешка. Конгресменът би искал да разбере какво точно става тук, защо му бе отказан достъп до тази зона и най-вече - защо малтретирате американски граждани, които с нищо не са нарушили закона?
- Оказаха съпротива при ареста!
Конгресменът пристъпи напред и извика:
- Оказали са съпротива при ареста? Това е лъжа! Ние, а и всички останали в тази сграда, видяхме и чухме какви ги вършите тук! Видяхме го и го чухме, излъчено от собствената ви система за наблюдение. Вие подлагате тези хора на физически тормоз! Нарушавате конституционното им право на адвокат! - Конгресменът се обърна към един от надзирателите, лицето му беше почервеняло от гняв. - Ти! Свали веднага белезниците на този човек и съпругата му!
- Но... те са откраднали кола в Ню Мексико! - опита се да възрази шерифът.
- Ти идиот ли си? Не ме ли чу? Тези хора са арестувани по погрешка! Ето всички необходими документи! Дойдох веднага щом получих оплакването! Това е възмутително!
- Сър - настоя шерифът, - те оказаха съпротива при ареста!
- Не лъжи! Аз и всички останали видяхме как удряш и пръскаш с лютив спрей този човек, докато седи на стола окован! Чухме те да отричаш конституционното му право на адвокатска защита! Аз лично видях как хората ти удрят и ритат госпожа Прайс без никаква причина! Чух всяка дума, която каза. Всичко това бе излъчено от тези камери!
- Но камерите... не работят.
- Ами явно някой ги е поправил! - извика конгресменът. - Ти, а и всички останали - здраво сте загазили. Ще вземем записите като доказателство. Ще освободиш тези хора и аз лично ще ги настаня в болница. Оформете им документите. Ясно ли е? И някой да даде на господин Прайс мокра кърпа, за да почисти лицето си. И на госпожа Прайс!
- Да, сър!
Надзирателите побързаха да освободят Форд от белезниците и прангите. Донесоха топла влажна кърпа и Форд изтри лицето си с нея. Конгресменът Бортей пристъпи към него със зачервено, плувнало в пот лице и каза:
- Много съжалявам, господин Прайс. Тези хора ще платят скъпо. А вас, госпожо Прайс, трябва да ви заведем в болница.
Форд отиде при Мелиса. Скулата ѝ бе сцепена, на челото ѝ също имаше рана.
- Тече ти кръв - каза той.