След като се върна във Вашингтон, Гроувс сподели с Конант, че центрофужният метод трябва да бъде изоставен и вниманието да се съсредоточи върху другите начини за получаване на разцепващ се материал. Конант беше съгласен с него и докладва на Буш, че центрофужният метод е най-слабият от петте. Скоро след това той беше изоставен.
4.
Разочарован от видяното в Питсбърг, Гроувс замина за Ню Йорк Сити, за да инспектира работата по газово-дифузионния процес в Колумбийския университет. Придружаваха го помощниците му Маршал и Никълс. И тримата офицери бяха в цивилни дрехи, за да не привличат вниманието. Това им стана практика, когато инспектираха университетските лаборатории.
В Колумбийския университет те се срещнаха най-напред с ръководителя на програмата доктор Харолд Юри, който им показа лабораториите. Юри, с ореола си на Нобелов лауреат, беше формалният ръководител на SAM6, където се проучваше и разработваше газово-дифузионният метод за обогатяване на уран. Всекидневната работа обаче се ръководеше от енергичния тридесет и две годишен физик доктор Джон Дънинг, който беше един от пионерите на този метод и истинският вдъхновител на програмата.
Дънинг и неговата група знаеха за газовата дифузия повече от всеки друг в Америка. Разбира се, все още не бяха изпробвали метода. На този ранен етап те не разполагаха с подходящ газообразен уран, нито с филтри за дифузия или с материал, от който могат да се изработят тръби и помпи. Те бяха изучили в детайли принципа на процеса и сега работеха върху подробен технологичен проект.
Пречистването на урановия изотоп U–235 от газообразен уран беше изключително трудно. Но Дънинг обичаше да разрешава трудни проблеми. Той търсеше нови пътища в науката още от десетгодишна възраст, когато беше гръмнал главния бушон на градчето Шелби, включвайки своята „електрическа дъга“ в градската електроинсталация. Когато Юри доведе Гроувс, Маршал и Никълс в лабораторията, Дънинг им описа работата си с голямо удоволствие. На всеки въпрос отговаряше с истински потоп от подробни и оптимистични обяснения. Той очевидно беше влюбен в метода и уверен в неговия успех.
Тримата офицери биха искали да споделят ентусиазма на Дънинг или увереността на Юри. Като лабораторен експеримент газовата дифузия беше много голямо предизвикателство, но като промишлена технология за пречистване на U–235 не изглеждаше никак приложима. Съществуваха прекалено много технически трудности, които още не бяха преодолени.
Преди да пристигне в Колумбийския университет, Гроувс се беше запознал с принципа на метода, който всъщност не беше много сложен. Газообразният уран съдържа голямо количество тежки молекули U–238 и съвсем малък процент леки молекули U–235. Ако газът се принуди под действието на високо налягане да премине през филтрираща бариера7 с микроскопични пори, тя ще задържи тежките молекули и ще пропусне само някои от леките молекули на изотопа U–235. Процедурата трябва да се повтори многократно и постепенно от едната страна на филтриращата бариера ще се натрупа почти чист лек изотоп, който е необходим за изработването на бомбата.
Опитите за мащабно обогатяване и получаване на килограми, а не на микрограмови количества U–235, за всеки инженер звучаха като детинска фантазия. Най-напред уранът не е газ, а твърде тежък метал. Дори и да бъде превърнат в газ, той е толкова корозивен, че би разял всички тръби, помпи и уплътнения. Количеството на лекия изотоп U–235 е нищожно (0,7%) и за да се получи достатъчно материал, процедурата би трябвало да се повтори хиляди пъти. Необходими са и хиляди филтриращи бариери с милиарди малки пори, толкова малки, че през тях да преминават само точно определени молекули.
За да се осъществи всичко това, би трябвало да се построи гигантски завод с огромна площ — може би по-голяма от среден град — и тази площ да се покрие със сложни машини, изработени от все още непознати материали. Въпросът не се свежда само до построяване на няколко инсталации и лаборатории. Би трябвало да се създаде изцяло нова, невиждана дотогава индустрия, обслужвана от цели градове учени и инженери. Това предполага развитието на нови науки, нови технологии, нови метали и нови инструменти. Никоя страна, дори и Съединените щати, не би могла да си позволи подобно гигантско индустриално начинание, без риск да обезкърви жизненоважни раздели на своята икономика. И всичко това само за да се получат няколко килограма уран–235!
6
SAM съкращение от „Substitute Alloy Materials“ (Сплави заместители) — беше кодовото название на ядрената лаборатория в Колумбийския университет.