Повечето от набраните момичета произхождаха от околните райони — току-що завършили гимназистки, млади домакини и селски момичета. Те нямаха никакво техническо образование и въобще не бяха чували за ядрена физика. Никой не се и опита да им разяснява принципа на електромагнитния процес — дори и да го беше сторил, те нямаше да разберат нито дума.
Първоначалното обучение (наричано заводско) продължаваше от 6 до 8 седмици. Още няколко месеца бяха необходими за усвояване на навиците на самото работно място. Учебната програма в Оук Ридж започна през юни 1943 г. в две специални здания. В нея момичетата се включваха веднага, щом получеха разрешение за достъп. Обучението беше главно лекционно, защото липсваше материална база, но някои чертежи на бъдещия завод Y–12 се оказаха много полезни. След седмица общ встъпителен курс момичетата се разделяха на потоци според бъдещата им работа. Програмите непрекъснато се променяха, следвайки развитието на проекта в Бъркли и в пилотната инсталация. Резултатите надминаха всички очаквания — селските момичета усвоиха много добре техниката, която се смяташе достъпна само за малцина високообразовани специалисти.
Експерименталната Алфа-система беше завършена през август 1943 г., а през септември очакваха да тръгне и първата Алфа-писта. За съжаление огромната машина започна да показва дефекти — всеки ден нещо се разваляше. Вакуумните резервоари пропускаха по малко, някои заварки по магнитите се пропукаха и на пода се разля трансформаторно масло, често ставаха къси съединения и утечки по намотките, напрежението от огромните магнити отмести вакуум-резервоарите с по няколко сантиметра. Един по един дефектите се отстраняваха и Алфа-пистата изглеждаше готова да започне работа.
Писта I от първия Алфа-блок бе включена в средата на септември 1943 г., докато в останалите участъци на Y–12 работниците героично се бореха с дефектите. След едномесечна работа се появиха сериозни къси съединения в една от намотките на магнита. Пистата бе спряна за 6 седмици и дефектните намотки бяха заменени с части от другите недовършени писти. През декември всичко изглеждаше готово, дефектите бяха отстранени, а инсталацията — многократно проверена. Настъпваше моментът електромагнитният метод да бъде изпробван за пръв път в промишлен мащаб с помощта на Алфа-пистата.
Започна бавното задействане на инсталацията. Мощните генератори се завъртяха и магнитите бяха включени. Щом магнитното поле достигна необходимия интензитет, включиха помпите за създаване на вакуум. Това отне нови 8 часа. Тогава постепенно се подаде ускорително напрежение. Захвърчаха искри от електрическите разряди. След като апаратурата загря, постепенно се повиши волтажът и искрите изчезнаха. Периодът на „изпичане“ продължи около два часа, а през това време манометрите показваха непрекъснато увеличаване на вакуума.
Когато вакуумът достигна до предписаните стойности, включиха и електродъговите лампи. Всички напрегнато наблюдаваха постепенното нагряване на урановия хексафлуорид и задействането на йонните пушки. Образува се дъга, в началото по-малка, после тя бързо се разтегна. Някой извика: „Джей проби!“ (на заводския жаргон „Джей“ се наричаше дъгата, а да пробие означаваше, че е достигнала до другия край на камерата, където бяха контейнерите). Процесът започна. Усмивки озариха уморените лица. В кабинките операторите отчитаха показанията на циферблатите и докладваха на надзирателите, без да знаят какво става отвъд: „Моята проби!“ (което значеше: Моята работи!). Алфа-пистата влезе в действие.
Радостта се оказа преждевременна. Още първия ден машините започнаха да се държат хаотично. Някъде дъгата се изправяше и лъчът не уцелваше контейнерите. Други лъчи се разсейваха и разпръскваха йонизираните атоми из цялата камера. Постепенно лъчите започнаха да се колебаят и криволичат като струя вода, изхвърляна от маркуча на пиян градинар. В магнитите все по-често ставаха къси съединения. Внезапно всичко спря. Магнитното поле изчезна, йонните пушки млъкнаха. Системата като че ли умря.
Електротехниците трескаво започнаха да търсят причините, а разочарованите учени отново и отново проверяваха всички апарати. Опитаха всички възможни начини да задействат отново инсталацията. Винаги склонни да търсят саботаж, офицерите от сигурността започнаха да душат навсякъде, но не откриха нищо. В халетата бездействаха стотици работници и търпеливо чакаха.
Малко по малко всички разбраха какво се е случило. Алфа-пистата просто не беше годна за работа. Това беше пълна катастрофа. Дълбоко отчаяние се спусна над Y–12.