37.
Объркването в електромагнитния завод в Оук Ридж беше голямо. Изминаха няколко дни след неуспешния старт на Алфа-пистата, но тя все още не работеше. Щом новината стигна до генерал Гроувс, той пристигна от Вашингтон много разочарован, огледа магнитите и гневно поиска обяснение. Очевидно имаше къси съединения в намотките на магнитите, но нито „Стоун и Уебстър“, нито „Уестингхаус“ и „Алис-Чалмърс“ можеха да открият грешки в своята работа.
Гроувс заповяда да се отвори тежката стоманена облицовка на магнита и причината за късите съединения блесна: маслото за охлаждане на намотките беше замърсено с прах и метални стружки, които се отложили по сребърните намотки и дали късо съединение. В бързината при пускането на инсталацията бяха забравили за маслото.
Гроувс беше възмутен — и всички го разбираха. Той пресичаше всякакви обяснения: „Непростимо!“ За него нямаше извинение за подобно недоглеждане в проекта. Защо не е спазвана абсолютна чистота при сглобяването на магнитите? Защо не са предвидени филтри в охладителната маслена система? Защо проектантите са разположили намотките толкова близо една до друга? И най-вече, как той самият не е могъл да предвиди този пропуск и да вземе мерки да го избегне? Всички носеха вина, включително и професор Лорънс, който бе забравил да спомене, че вече е имал подобен дефект с циклотрона.
Преди да си тръгне за Вашингтон, генерал Гроувс, все още в ужасно настроение, издаде заповед:
— Магнитите да се изпратят обратно в Милуоки!
Демонтираха ги от Алфа-пистата и тежките части бяха изпратени за възстановяване и почистване в „Алис-Чалмърс“. Сребърните намотки бяха пренавити на по-големи разстояния. В Оук Ридж съоръжиха специална инсталация за почистване и всички детайли преминаха през нея, за да се отстранят и най-малките прашинки. Прибавиха и специални филтри към системата.
Ремонтът продължи няколко седмици, а цялото внимание бе съсредоточено върху писта II. Докато чакаха да завърши ремонтът, трите смени оператори от Алфа I се явяваха всеки ден на работа и намирането на някакво занимание за тях стана труден проблем. Непрекъснато се организираха лекции, конференции и най-различни игри. Организатори от „Тенеси-Истман“ обърнаха целия щат за шах, дама и домино. За забавление на персонала изписваха всички възможни филми, само и само хората да не напуснат работата си от отегчение.
Духът в Y–12 падна много ниско. Много учени и инженери се съмняваха дали заводът въобще ще проработи. От Бъркли долетя професор Лорънс и контактите с него бяха най-доброто лечение срещу неверието и отчаянието. Високият енергичен професор, както винаги, беше сигурен в успеха и неговият заразителен оптимизъм бързо обхвана хората в завода.
През това време строителството на другите Алфа– и Бета-инсталации продължаваше с бързо темпо и целият район скоро се промени. След неуспешния старт „Стоун и Уебстър“ освободиха своя ръководител в Оук Ридж и по настояване на Гроувс на негово място назначиха един външен човек — Франк Крийдън. Те чувстваха, че новият ръководител им е наложен отгоре, но го приеха, за да запазят добрите си отношения с отдел „Манхатън“. Крийдън беше много енергичен строителен инженер, който в миналото бе работил заедно с генерала. Той се оказа много способен, макар и понякога прекалено твърд ръководител, и стриктно спазваше всички срокове. Въпреки това дефектите и авариите продължаваха. Често спираше токът, оставяйки в пълен мрак нощните смени. Възникна истински фолклор от пикантни историйки и вицове за преживяванията на младите момичета от персонала в тъмнината. Изолаторите се пукаха от високото напрежение, химичните резервоари корозираха, веднъж даже мишка попадна в един вакуумен съд и го замърси.
Лорънс и неговият екип от физици бяха напълно убедени, че щом електрическата дъга успее да осъществи разделянето на изотопите в различните приемни контейнери, извличането им от тях ще бъде сравнително лесна задача за химиците. В Бъркли при лабораторни условия това станало лесно, но не можеха да кажат каква част от обогатения уран се губи поради смесване със замърсители.
Извличането на изотопите от стоманено-графитните контейнери отначало като че ли не създаваше проблеми и в Оук Ридж. По-късно свръхточните измервателни уреди разкриха един много обезпокоителен факт — успешно се извлича съвсем малка част от урана. По-голямата част от скъпоценния изотоп, добит с толкова мъки, се губеше. Постепенно се разбра и каква е причината — калутроните изстрелваха атомите с такава сила, че те се забиваха в стените на контейнерите и нямаше начин да бъдат извлечени оттам.